За действието на Светия Дух: в родените от вода и Дух и във всички хора

Из „Въпроси и отговори към Таласий”

Въпрос шести: Ако съгласно свети Йоан, „който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши” (1Йоан 3:9), а роденият от вода и Дух (Йоан 3:5) е роден от Бога, то как ние, родените от Бога чрез (светото) кръщение, можем да грешим?

Отговор: Начинът на нашето раждане от Бога е двояк. В единия се дарува само благодатта на възможното синовство. Нали на всички в кръщението е дадена възможност да бъдат синове Божии. Свети Йоан казва: „Ако някой се не роди от вода и Дух,  не може да влезе в царството Божие”. И още: „А на ония, които Го приеха … даде възможност да станат чеда Божии”. А вторият начин на раждане се дава чрез изпълнението на заповедите и познанието на истината, съвършенството на самото синовство, тоест чрез обожението се дарява невъзможността за грях, която още не се съдържа в първото раждане, защото в първото раждане способността за грях не се отсича от свободната воля, тъй като притежаващите свободна воля още не са обърнали  благодарно цялата си любов към Бога.

Първият начин дава на родения благодатта на осиновяването в състояние на възможност, а вторият привежда тази благодат в състояние на действеност и чрез нея преобразява нравствено цялото разположение на раждащия се по отношение на раждащия Бог.

Първият начин на раждане съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а вторият, освен във вярата, и според действеното познание осъществява в позналия божественото подобие на Познатия. „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? ... Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. ... Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва. ... Защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва” (Иак. 2:14-26).  Вярата без дела, казва той, има благодатта на осиновяването само във възможност, тъй като притежаващите я не действат по отношение на изпълнението на заповедите.

В които се съзерцава първият начин на раждане, в тях още присъства, разбира се, ако пожелаят това, възможността за грехопадение, защото тяхната воля още не се очистила от плътските пристрастия дотолкова, че да бъде определена от Духа за най-действително познание на божествените тайни. Защото Духът не ражда нежелаещата воля, но той преобразява за обожение само желаещата воля. Причастният на това обожение в опитно познание, вече не може да отстъпва от това, което веднъж е било реално познато на дело, и да се прилепва към нещо друго, различно от него и представящо се за него, както и окото, веднъж видяло слънцето, не може да го сбърка с луната или звездите на небето. А у тези, у които Светият Дух, приемайки при раждането им цялото разположение на свободната им воля, е пренесъл от земята на небето и по пътя на двойственото и истинно познание е претворил техния ум в блажените лъчи на Бога и Отца така,  че този ум да се смята за друг бог и да изпитва, по благодатно причастие, това, което се явява Сам Бог – у такива разположението явно е станало безгрешно поради навика в добродетелта и знанието, защото те вече не могат да се отрекат от това, което действително и по опитен път е било познато от тях.

И така, макар и ние да имаме Духа на осиновение (Рим. 8:15), Който  е семето, възпроизвеждащо в раждащите се подобие на Поселия го, но тъй като не Му предоставяме своята воля, свободна от склонността и разположението към грях, затова и след раждането от вода и Дух съгрешаваме по свое желание. А ако ние съзнателно бяхме подготвили волята си за приемането им, тоест на водата и Духа, то тогава тайнствената вода би извършила очистване на нашата съвест чрез деятелното благочестие, а животворящият Дух би създал в нас неизменното съвършенство чрез опитното познание. Така на всеки от нас, които още можем да съгрешаваме, остава да се преизпълним с желание доброволно да предоставим себе си на Духа.

Въпрос петнадесети: Какво означава „Твоят нетленен Дух пребъдва във всичко” (Прем. 12:1)?

Отговор: Светият Дух присъства във всекиго от съществуващите, и особено в тези, които по някакъв начин са причастни на Словото. Защото Той, бидейки Бог и Дух Божий, съдържа в Себе Си знанието за всекиго, промислително прониква във всички, доколкото това е възможно, възбужда във всекиго естествения разум, чрез който, противно на закона на природата, привежда в съзнание за греховността на стореното всекиго, който е способен да почувства това и притежава здраво произволение за възприемане на правилни естествени помисли. И наистина, дори сред крайно грубите варвари и чергари ние намираме мнозина, които са усвоили в себе си високо нравствено благородство и са отхвърлили господстващите  от древност при тях зверски закони.

И тъй, Светият Дух присъства по подобен начин изобщо във всички хора. А в частност и според друго разсъждение, Той съществува и във всички, живеещи според Закона, като Законодател и Предвъзвестител на бъдещите тайни, възбуждайки в тях осъзнаване на престъпването на заповедите и знание за предвъзвестеното относно Христа съвършенство.  Оттук и сред тях ние намираме мнозина, които, като са оставили  ветхото и заключаващо се в сенки служение, ревностно са се обърнали към новото и тайнственото.

Освен посочените начини на действие, Светият Дух е и във всички, които са унаследили чрез вяра наистина божественото и обожествяващо Христово име – не само като запазващ и промислително възбуждащ естествения разум, не само като правещ явни нарушаването и спазването на заповедите, но и като извършващ по благодат  чрез вяра осиновяване. Защото като Производител на премъдростта Той съществува само в тези, които са чисти по душа и тяло благодарение на строго подвижническото изпълняване на заповедите. С тях Светият Дух общува като със свои, посредством просто и нематериално знание, и чрез чисти умозрения за неизказаното формира ума им за обожение.

И тъй, Светият Дух пребивава изобщо във всички, тъй като всички съдържа, за всички промисля и във всички възбужда естествените семена на доброто.

А в частност Той пребивава у всички, които са под закон, понеже изобличава нарушаването на заповедите и просвещава с пророческо обещание относно Христа.

А във всички, живеещи по Христа, освен казаното, Той пребивава още и като Осиновител.

А Като Производител на премъдрост Той не пребивава изобщо у нито един от посочените, освен у притежаващите духовен разум и у направилите себе си, благодарение на божествения живот, достойни за Неговото обожествяващо обитаване.

Защото всеки, който не върши божествената воля, дори и да е вярващ, има неразумно сърце, като свърталище на лукави помисли, а тялото му е обременено от греховете, като постоянно обладавано от сквернените на страстите. 

Свети Максим Изповедник, Въпроси и отговори към Таласий 
Света Гора, Славянобългарски манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф”, 2002г.