Великият канон на св. Андрей Критски - духовен пътеводител към покаяние

Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене.(Йоан 5:39)

Свещеното Писание съдържа всичко онова, което е било угодно на Бога да ни открие за Себе Си, за своето действие в света, за своите отношения с човека, и в тази връзка то се явява една от формите за съхранение и предаване на Божественото Откровение.

Във Великия покаен канон преподобният Андрей Критски изследва Писанието и показва неразривното единство на Стария и Новия Завет. В текста може да проследим три посоки на неговата богословска мисъл. Първата – догматическа – включва изложение на домостроителството за нашето спасение. Втората – назидателна – разкрива взаимоотношенията между хората и така ни показва нравствения закон. И третата посока – мистичната – засяга вътрешния живот на душата, която има особено значение за автора на канона.

Библейските събития в канона са пресъздадени като събития от моя живот, а Божиите дела, извършени в миналото, са представени като действия, засягащи мене и моето спасение. По този начин преподобният Андрей ни открива висотите на богословието и най-дълбоките тайни на нашата душа и с примери от Свещената история се опитва да ни възвиси от земята към небето, да ни изведе до степен на съзерцание и богообщение, което е невъзможно без покаяние. Светият отец се стреми да ни покаже словото Божие не като съвкупност от знания в полза на любознателното човечество, а като откровение на висши истини, водещи до богоподобен живот, и като откровение на нравствения закон.

В наши дни много често се наблюдава следното: ние се опитваме да вникнем в думите на Свещеното Писание, но тези опити остават на практика безплодни. Какво ни пречи да познаем съкровения смисъл на Писанието? Отговор ни дава апостол Павел: законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха (Рим. 7:14). Това е причината, заради която човек, живеещ по закона на плътта, не може да разбере законите на духовния живот. И ключът към тези духовни съкровища е стремежът към нравствена чистота и праведност. Затова и главната тема на Великия канон е покаянието, което води човека към сърдечна чистота, която го прави способен да съзерцава Самия Бог.

Желаещите да се научат да възприемат света такъв, какъвто ни го разкрива Библията, могат да се упражняват, като внимателно четат Великия покаен канон на преподобния Андрей Критски. Той обхваща цялата старозаветна история на човечеството и е своеобразен духовен пътеводител с непреходно значение. Неговата тема е актуална до самия Страшен съд, докато човек все още има възможност за покаяние. Великият канон ни показва пътя към Бога, към Божията любов, която постига сърцето на каещия се. Св. Андрей не ни поучава, той ни показва своя живот, своите отношения с Бога. Наблюдавайки този живот, ние се учим как от делата да се издигаме до съзерцанието на Бога.

При задълбочено и подробно изучаване на канона се вижда, че през цялото произведение на преподобния Андрей преминават две главни теми: вярата и покаянието. Правата вяра е едно от условията за спасението. Господ ще спаси човека според вярата му и ако има покаяние. Господ започва Своята земна проповед с призив към покаяние. Покаянието не е думи, а дела. На гръцки думата за покаяние е метанойя, което значи „промяна на мисълта, покаяние, изменение на съзнанието”. Човек променя своите мисли и върши дела, достойни за покаяние. Великият канон е не само призив към покаяние, а сборник от велики образци за покайни мисли, своеобразно пособие за придобиване на нов вид покайни мисли. В него е представена цялата човешка душа, богоподобна по своя произход, но понастоящем паднала, греховна, търсеща и жадуваща за Божията милост и божията правда.

С поразителна дълбочина авторът на канона показва силата на вярата и дълбочината на покаянието чрез примерите за старозаветни праведници. Изобличава и предпазва от неправилни действия, следствие от неправилни мисли и неправилни духовни нагласи. Всички нравствени въпроси се разглеждат въз основа на конкретни исторически примери. Това е особено важно за обикновения човек, който трудно възприема безòбразните, тоест теоретичните или отвлечени поучения. Нагледните събития нравствено превъзпитават човека, създават в него твърди навици – на любов към Бога и хората, на милосърдие, на смирение и търпение, на богобоязливост и молитва.

Истините за вярата и нравствеността, открити в канона, проникват в съзнанието и чувствата на вярващите през всички епохи. Значението и целта на произведението е именно тази, да доведе човека до покаяние. Примерите от Свещеното Писание, изложени от преподобния Андрей, в обобщен вид рисуват картината на нравственото падение на човешката личност и въздигането й от греха към светостта.

На земята няма по-ценно знание от знанието за Бога, за това, как да живеем пред Неговото лице и как да Му служим. Човек трябва да знае как е повредена неговата природа е и какъв е пътят за нейното изцеление. Знания и разбиране за това може да получим в Свещеното Писание. А Великият канон ни помага да разберем по-добре и да приложим в своя живот библейските образи и събития, като в същото време устремява душата ни към молитвено и благодатно общение с Бога. Съдържанието му дава на човека основополагащи знания за спасението и му помага да почувства действието на Божията сила чрез покаянието и да изгради у себе си вечните нравствени ценности.

Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса (12:1-2) Христа.

Из: "Уроки покаяния в Великом каноне Андрея Критского", М., 2013
Превод: Румяна Рашкова
Към текста на Покайния канон - ТУК