Да се покаем пред Бога и да бъдем Негови

Думи на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан на Великото повечерие в понеделник (27.02.2017 г.) след канона на св. Андрей Критски.  (със съкращения)

Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот? Какво начало да сложа, Христе, на моето сегашно ридание? …
Този същностен въпрос задава преподобният Андрей Критски в началото на своето покайно произведение. Както той, така и ние не знаем откъде да започнем да оплакваме своя живот. Разбира се, св. Андрей е знаел много добре, че грехът е онова нещо, което ни отдалечава от Бога, и съвестта е онзи ясен критерий, който ни го посочва. Тя е окото, чрез което да проникнем в себе си и да видим своя грях. Но за да се стигне до разкаяние, трябва да имаме жива съвест, която да не намира оправдание за нашите дела. Защото там, където не е така, грехът намира своята същност в пороците, един от които е гордостта.

Гордостта е най-страшното заблуждение, което човек може да носи в себе си, защото тя го кара винаги да поставя себе си в центъра, а всичко друго и всички – на втори план. Това неминуемо води до неговата самота. Освен това гордостта е майка и на един друг порок – завистта. За нея светите Отци казват, че ако греховете, каквито и да са те, предоставят на човека мнима и фалшива удовлетвореност, то този порок носи на човека пълно страдание. Свети Василий Велики много ясно определя, че завистта е доброволно страдание на човека, породено от успеха на ближния. Завистливият човек е страдащ човек – въз основа на гордостта си той не може да понесе успеха на ближния. И делата на такъв човек може да бъдат пагубни. Каин погуби брат си Авел заради този порок. А днес стълкновения има по целия свят и те засягат цели народи. И в основата им е човешката гордост. Толкова страдания се причиняват в света, заради тези два порока!

Трябва да се стараем през Великия пост да се примирим с нашите ближни и да намерим средството, за да преодолеем гордостта си. На първо място това е вярата. Вярата, че Бог съществува и ние можем да общуваме с Него. Но ако искаме да общуваме с Него, трябва да съизмерим себе си и живото си с онова, което Той говори и проповядва и с което Той ни дава пример…. И какво може да направим, каква добродетел, за да стане другият, на когото завиждаме, наш ближен? Практиката показва, че това е радостта – трябва да се зарадваме за успеха на нашия ближен. Не бива да позволяваме на искрата на завистта да разгори в нас огън, който не можем да угасим. Трябва да приемем, че Бог е велик и за всеки човек е промислил от какво има нужда. Ако успеем да преборим и отхвърлим завистта към успеха на брата си, то ние сме отсекли и гордостта. Защото св. Максим Изповедник казва: „Радвайте се с радостта на този, на когото завиждате”. Ако успеете, значи сте победили в себе си завистта и сте спечелили този човек.

Няма светец, който да не е страдал в покаянието със сълзи и да не е считал себе си за велик грешник. Ако на светците им е помагала тяхната жива съвест – не оправдаваща и не отхвърляща същес- твуващия ред, за да се борят с греха, следователно тя е нужна и на съвременният човек, затрупан сред множеството дела, сред множеството думи и действия, който  забравя напълно за своите грехове. Не знае дори какво е това изповед. И колко на място са думите от покайния канон на св. Андрей Критски – откъде да започна?! Всяка една дума от текста изобличава нашата съвест и свидетелства за греховността ни.

Нека използваме тези дни, за да се вгледаме в себе си, да видим греха си и да го отхвърлим. Да се покаем пред Бога и да бъдем Негови от нине и до века. Амин!

Желая ви лек и спасителен пост.

Текстова обработка на записа: Архангел.бг

Още за св. Андрей Критски и Великия покаен канон - тук