Тържество на истината

Проповед на протойерей Михаил Манев в Неделя Православна. За Божия образ в нас, Неговите икони, и за преп. Алексий, човек Божий. 17 март 2019 г. храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Възлюбени в Господа братя и светии,

Да си част от Църквата, означава да я съзиждаш, да я съграждаш, както апостол Павел казва – като живи камъни. И то ние, светиите, сме свети не защото сме достойни, а защото Главата на Църквата е свята. Ако Христос Божият Син е свят, то ние, които сме се прилепили към него, сме светии. Избрани да бъдем такива. Призвани да бъдем свидетели в този свят за Него. И ето тази неделя, една-единствена неделя в годината ние честваме Тържеството на Православието. Този празник е извикан по време на Седмия вселенски събор, когато се утвърждава почитането на иконите, когато истината тържествува над лъжата.

Всяка една ерес и всяка една лъжа в този свят има за цел Богочовека – да промени нашата вяра, разбирането ни за Него, Неговото изложение в този свят за Божествената любов към нас, Неговите икони. Защото първата икона, която е създадена в този свят, е човекът, човекът като образ на Бога, човекът като Негово подобие. И от този момент нататък злото се изправя срещу този образ. Защото Бог ни е създал със свободна воля и тази свобода се изразява в това, да изберем да бъдем Негови или не. Да изберем да бъдем част от Неговия живот тук, в света, с надежда за вечен живот, или да вървим по прищевките на ума си. И в този наш избор за образец имаме Христос. Той, Който е напълно съвършен, без никаква измяна или непълнота, Той решава да приеме човешки облик, за да може да възстанови отново Своя образ в човека, да ни покаже как ние трябва да живеем в този свят, за да можем отново да възстановим тази икона, разкъсана от греховете ни, от страстите ни, от щенията ни, от нашето отдалечаване от Бога. Как да реставрираме този образ в нас?

Иконопочитанието е всъщност утвърждаване на това, че Бог е станал човек, и в Своята човешка природа Той може да бъде изобразяван. Може да бъде изрисуван с черти и бои, но не автентичен Негов образ, а Неговата духовна същност. Онази идея, която се състои в това, че човекът отново може да бъде част от Бога...

В неделя ние идваме тук и се причастяваме. Да бъдеш причастник, означава да имаш част от Този, при Когото отиваш, да имаш дял в Него. Да се причастиш, означава да приемеш Христос в Неговата пълнота, с Тяло и с Кръв, да го приемеш, за да може Той отново и отново в тебе да живее, и ти отново и отново да свидетелстваш в този свят, че си Негов, че си Христов, че този образ, който го имаш в себе си, е образът Христов... И животът, който имаш, да е като Неговия (...)

Днес честваме паметта на преподобния Алексий, човек Божи. Дете, родено и живяло в богато семейство, в дворец със слуги, в охолство. Ала той решил и обикнал Бога, запознал се с Него и пожелал да Му посвети живота си, за да може да бъде в царството Божие. И в деня на сватбата си напуснал този живот и заживял в далечни земи като просяк край храма. Не се открил и след време, когато се върнал, и така до смъртта си, когато описал целия си живот и станало ясно на всички, кой е той. Живял така не защото му харесвало как хората страдат за него, а за да наследи царството Божие, да може да изчисти тази икона, която Бог е създал, и тя да свидетелства за неговия подвиг (...)

Да се изправиш срещу себе си и да желаеш да бъдеш Христов, да бъдеш Божий, става единствено и само със любов – любов към Бога. Не към тези около нас, не към твоето тяло, а любов към Онзи, Който отново и отново те създава, отново и отново те ръкописва, за да имаш дял в Него. Когато тази любов вземе връх в твоя живот, когато тази любов стане същина на твоето съществуване, тогава да си Божий, е естествено. Нашата любов ни изобличава в този, към когото тегли сърцето ни (...)