За духовната независимост

Разговор с отец Василий Шаган по повод 106 години от обявяване на независимостта на България.

Понятието “независимост”, т. е.  от нищо да не зависиш, е лукаво. Човек може сериозно да се подхлъзне и да попадне в самонадеяност, като си мисли, че сам по някакъв начин ще изгради себе си и своя живот. Това изкушение го има всеки човек. То подклажда егоизъм и едно самонадеяно  чувство. Ние знаем, че това изкушение го има още Адам  и то не къде да е, а още в рая,  когато бил изкушен да стане бог без Бога. Изкушението идва от нашия залог, който имаме в себе си. Залогът е нашето призвание  да станем подобни на Бога, понеже сме сътворени по Божия образ и по Божието подобие.

Да станеш подобен на Бога означава максимално да се приближиш  и да влезеш  в Неговата Божествена пълнота.  Да влезеш в Неговата радост и да придобиеш Неговата вечност,  да станеш част от нея. Имайки тази заложба в себе си, важно е да знаеш как да достигнеш Богоподобието. Дали е възможно да станеш съвършен без Бог или неминуемо трябва да имаш зависимост от Него.  

Другият проблем е, че човек се плаши от думата „зависимост”. Мисли си, че тя е пагубна. Да бъдеш зависим от Бога е да носиш Неговото благо иго, да бъдеш роб на самия Бог - Този, Който ти е дал самия живот, извикал те е от небитието и те е поставил в Битието. Да бъдеш роб на Този, Който ти е дал своето дихание за живот и възможност всичко Негово да разделиш с Него. Все едно  да имаш много богат баща, който ти казва: „Всичко мое е твое”. Но за да бъде всичко мое твое, аз искам ти да влезеш в моята радост, в културата на моя дом. Да обикнеш моя дом и моя живот. Бог ни призовава към своята божествена култура, към  своя Божествен свят, в Своя Божествен Дом. Виждате, че това не е страшна зависимост и не бива да попадаме  пак в изкушението на Адам, който е поискал да стане Бог без Бог. Освен това, ние знаем какво е последвало - той се е провалил, бил е изгонен от Дома на Бога, от Рая. Бог му казал: „Да, ти си свободен да станеш Бог без Мен, но излез извън пределите на Моя Божествен  Дом, в който Аз Съм те приел като син. След като ти не искаш да бъдеш такъв, си свободен да не бъдеш такъв”. Свободата на човек, която ние  притежаваме, винаги ни дава два избора: или ти си с истината и притежаваш цялата й пълнота, или избираш това, което не е истина. Имаш право да го направиш, но оттам нататък ще придобиеш онова, което не винаги би могъл да понесеш. Както Адам не е могъл да понесе унаследеното извън Рая. След това той горко плакал за изгубения Рай и ние трябва да се поучим от този Адамов плач.

Свободният човек е този, който притежава истината, знанието за доброто и злото. Затова е много важно възпитанието. Културата на духа винаги е свързана с култа. Ако твоя култ са парите, например, ти ще умреш обсипан с пари. Ако твоят култ е твоето сърце и твоя живот и ти се опитваш  да направиш всичко възможно , за да избегнеш  смъртта,  когато умреш  ще се озовеш при Извора на Живота. Ние се надяваме, че след гроба има живот и затова вярваме в Христос. Той е център на нашия култ, следователно на нашата култура и чрез Него осмисляме всичко, което имаме, в това число – и нашата свобода. Негови са думите : „Познайте истината и Истината ще ви направи свободни”.
Човек започва да осъзнава тези думи, когато започва да осъзнава своето робство. Ти си зависим и в своята зависимост си с вързани ръцете. Вързан е твоят ум и ти не можеш свободно да мислиш, поробен от страстни, похотни мисли; от омраза, от която извира злоба и дори когато искаш да обичаш, не можеш да го направиш.  Това е сериозна зависимост. Затова ние казваме, че истинската зависимост е зависимостта от нашите грехове, от нашите страсти, от лъжата, която сме придобили. Истинските сподвижници на благочестието казват, че „стремежът към свободата започва тогава, когато човек осъзнава, че е в плен на своите грехове”. Осъзнавайки тези неща, ние по естествен начин започваме да търсим изхода.
„Търсете и ще намерите” . Тук е философията на живота – доколко човек осъзнава своята зависимост и доколко в него присъства жаждата да се избави от нея. Когато едното и другото чувство заработят в нас, тогава неминуемо ще намерим изхода. Христос е казал, че „Царството Божие е във всеки един от нас”. Всеки един човек има любовта в себе си като залог, жаждата към истината като залог. Жаждата към правдата като залог. За съжаление, те не винаги са на повърхността и не винаги работят като чувства, които ние започваме да търсим. „Аз искам да пия вода, но къде е изворът,  аз искам да живея, но къде е животът?” И тук човек, имайки в себе си този залог, трябва да започне да търси извора на живота. И тогава ще го намери.

Не е възможно човек  да се справи сам, защото като същност, като природа, не е замислен от Твореца по този начин. Човек не е монада , колкото и да искаме да изглеждаме като абсолютни индивидуалности. Нашата индивидуалност винаги е в контекста на човечеството, на човека като много човеци в една човешка същност. Защото ние сме сътворени по образа на Светата Троица – три лица в един Бог  - Отец, Син и Свети Дух. Човек - много лица, една човешка същност. Личността е тогава личност, когато е отворена за други личности. Да приеме другите и да покаже себе си на другите. Така, както е Христос. Но Той  е истинска личност. И ние сме личности само тогава, когато по същия начин се отваряме за другите.
Тогава спасението на човека и неговата истинска свобода започват само тогава, когато той излезе от своята самозатвореност, от своя егоизъм и своята себичност. Той неминуемо трябва да бъде готов да се срещне с други личности. И сблъсъкът може да бъде труден, особено за човек, който е свикнал егоистично да подхожда към нещата.  Аз много често виждам  колко много егоизъм има в хората, които идват в църквата. Те идват със своя личен проблем, със своето лично настроение, без да се съобразяват с човека, когото ще срещнат вътре в храма, например. Влизат вътре със затворени очи за всичко, което може да се случи. А в храма какво може да се случи? Идваш със своите егоистични нагласи и срещаш свещеник, който те пита : „Защо си дошъл?”. Това стряска хората, което за мен е доказателство, че човек не е готов да срещне дори свещеника в храма, който да зададе такива въпроси.

А самата Литургия в църквата не търпи егоизъм. Тя е служба, в която ние всички заедно правим едно и също - заедно правим молитви за целия свят и благодарим на Бога за всичко. И затова когато човек идва с егоистична нагласа в литургията, той не може поради своя егоизъм да участва в нея. Това е неестествено за литургията и човека, който участва в нея.
Спасението започва от самите нас, когато ние осъзнаем своите зависимости и поискаме да излезем от своята независимост. Оттук   започва творческото дело, а всяко творчество изисква усилие. Ние трябва да положим усилия за своето спасение.

Много хора постепенно узряват за света на Бога и за Неговата Божествена култура. Изобщо не мисля, че това трябва да се случи от раз, като топка сняг, която ти пада върху главата. При всеки един човек е абсолютно индивидуално. Пътят на Бога е неизвестен за нас. Не знаем по какъв начин Бог може да те докосне и да отвори ума и сърцето ти. Знаем само, че не винаги се отваряме за тези Божествени докосвания и това е проблемът.

Често се случват разминавания, защото Бог винаги бди над всеки, на всеки дава послание, на всеки подсказва по някакъв начин. Човек, имайки много сетива, трябва да бъде изключително внимателен относно своя живот. Да внимава какво се случва в неговото сърце, което е център на душата, за какво копнее тя. Трябва да бъде много бдителен за това, което му подсказва неговата съвест, защото тя е Божият закон вътре в нас и винаги ни подсказва пътя към Бога като към основно знание. Самата дума „съвест” означава  „ да бъдеш с вестта”, със знанието, т.е. да имаш връзка с Бога, който е източник на знанието. И тя работи в нас. Аз мисля, че винаги ни е подсказвала. Друг е въпросът, че ние сме затъпили тази съвест. Ето например: лежи един красив предмет. От една страна, нещо ти казва: „Вземи го, прибери го”, а от друга: „Не, не го вземай, не е твое”. Тук е свободата на човека, която трябва да сработи правилно. Свободата да постъпиш както казва съвестта или както казват твоите човешки страсти.   

Радио Варна 

http://bnr.bg/varna/post/100464445/nezavisimostta-v-duhoven-plan