Малко славословие

Да се събере в няколко реда словото за вярата, азбуката, писмеността и святостта на България, е невъзможно. Езикът ни е ипостас на всичко българско, но като че ли и той не може да бъде изговорен и изписан напълно, защото и самият той е свят.

Народ и език в старобългарския език са означавани с една и съща дума – „Език”. Аз не мога да си представя да говоря за тези свети неща на друг език. Но дори да заговоря на непознати езици, може би и тях ще преведа към Бога и ще ги кръстя, както са направили светите братя с българския език, за да кажа пак същото:

Българският народ беше кръстен от св. цар Борис, а св. св. Кирил и Методий кръстиха българския език. Тази единодушна троица светии потопи Българския Език в благодатта на Светата Троица и го извади оттам чист и прекрасен, изпълнен с Дух и истина.

В основата на Българското Покръстване – Златния век, и на Българското Възраждане стои апологията на православната вяра и на българския език. Класическият текст на нашия език е Библията. А големите герои на нашата история са канът Покръстител, който направи „царския” избор да преведе народа си към Царството Божие, и монасите – книжовници и просветители, „отци на българското знание”.