С пиетет и благоговение за езика на вярата

С пиетет и благоговение... Точно по този начин говори доц. д-р Цветана Янакиева в своята лекция „Църковно-славянският език – тържествен език на културата на вярата”, която чухме на 12 май в голямата зала на Духовно-просветния център.

Доц. Янакиева е специалист в областта на палеославистиката. В началото тя разясни езиковедското различие между понятията „граматика на езика” и „граматика на езика на вярата”. В първия случай, става дума за разговорния език, служещ за общуване между хората, без допълнителна образност и натовареност, за да се предаде недвусмислено дадено съобщение. Във втория случай говорим за един свещен език, създаден от светите братя Кирил и Методий за превод на библейския гръцки език, за да стане той за славяните език на вярата, език за богопознание, за молитвено обръщение към Господ и за Негова възхвала. Следователно, този език поражда една строга и точна богословска интерпретация на определените значения. В него има думи, които не са употребени с еднозначно и точно значение, а в преносно метафорично и мистично символно значение.

По време на епохалното дело на светите братя съществува съвременен български разговорен език за човеците, но трябва да се създаде език, който да притежава категорията дигнитас (достойнство) – един достоен език за целите на богопознанието.

Затова е крайно неточно битувалото дълги години мнение, че светите Кирил и Методий са създали разговорен език за славяните. Тяхното творческо дело е в това, че създават един разбираем език за високи цели, използвайки наличния разговорен език към момента.

Цялата лекция може да гледате на запис тук: