О, пресвети Николае, превъзходни угодниче Господен, горещ наш застъпниче

…. носен от Божествената сила по морето, свети Николай накрая пристигнал в отечеството си. Поради своето незлобие той не сторил никакво зло на злокознените си врагове и не само не се разгневил и не ги упрекнал с една дума, но с благословение ги отпуснал да си вървят в своята страна. Сам той дошъл в обителта, основана от неговия чичо, Патарския епископ, и наречена свети Сион, и тук се оказал желан гост за всички братя. Приемайки го с голяма любов, като ангел Божий, те се наслаждавали на боговдъхновените му слова и подражавайки на добрите нрави, с които Бог украсил Своя верен раб, се поучавали от равноангелния му живот. Намирайки в този манастир безмълвно житие и тихо пристанище за богомислие, свети Николай се надявал да прекара тук и останалото време от живота си, без да излиза никъде.

Но Бог му посочил друг път, защото не искал такова богато съкровище от добродетели, с които трябвало да се обогати светът, да пребивава затворено в обителта, подобно на съкровище, заровено в земята, но да бъде открито за всички, та с него да се извършва духовното купуване, придобиващо много души. И ето, веднъж светецът, стоейки на молитва, чул глас свише:
- Николай, ако искаш да се удостоиш с венец от Мене, иди и се подвизавай за благото на света.
Като чул това, свети Николай изпитал ужас и започнал да размисля за това какво желае и изисква от него този глас. И отново чул:
- Николай, не е тук нивата, на която трябва да принесеш очаквания от Мене плод; но се върни и иди в света, и да бъде прославено в тебе името Ми.

Тогава свети Николай разбрал, че Бог иска от него да остави подвига на безмълвието и да отиде да служи на хората за тяхното спасение.

Той започнал да размисля къде да отиде, в отечеството си, град Патара, или на друго място. Избягвайки суетната слава сред своите съграждани и опасявайки се от нея, той замислил да се отдалечи в друг град, където никой не го познавал. В същата Ликийска страна се намирал славният град Мира, който бил митрополия на цяла Ликия. Свети Николай дошъл в този град, воден от Божия Промисъл. Тук той не бил известен на никого; и живеел в този град като беден, нямайки къде да подслони глава. Само в Господния дом намирал прибежище за себе си, имайки пристанище единствено в Бога. По това време починал архиереят на този град Йоан, архиепископ и първопрестолник на цялата Ликийска страна. Затова в Мира се събрали всички епископи на Ликия, за да изберат достоен на новоосвободилия се престол. Много мъже, почитани и благоразумни, били набелязани за приемници на Йоан. Сред избиращите имало голямо несъгласие, и някои от тях, подбудени от Божествена ревност, казали:
- Избирането на епископ на този престол не подлежи на човешко решение, но е дело на Божия промисъл. На нас подобава да се помолим Сам Господ да ни открие кой е достоен да приеме такъв сан и да бъде пастир на цялата Ликийска страна.

Този добър съвет бил посрещнат с всеобщо одобрение и всички се отдали на усърдна молитва и пост. Господ, изпълняващ желанията на боящите се от Него, чувайки молитвата на епископите, открил на най-старшия от тях Своята воля. Когато този епископ стоял на молитва, пред него се явил светлообразен мъж и му заповядал през нощта да отиде при църковните двери и да наблюдава кой ще влезе в църквата преди всички.
- Този - казал Той - е Моят избраник; приемете го с чест и го поставете за архиепископ, името на този мъж е Николай.

Архиереят съобщил за това божествено видение на другите епископи и те, като чули това, усилили молитвите си. Удостоилият се с видение епископ застанал на мястото, което му било посочено във видението, и очаквал идването на желания мъж. Когато дошло време за утринната служба, свети Николай, подбуждан от Духа, дошъл в църквата преди всички, тъй като имал обичай да застава на молитва в полунощ и да идва на утринната служба преди другите. Още щом влязъл в притвора, епископът, който се бил удостоил с откровение, го спрял и го помолил да каже името си. Свети Николай мълчал. Епископът отново го попитал същото. Светецът тихо и кротко му отговорил:
- Името ми е Николай, аз съм раб на твоя святост, владико.
Благочестивият епископ, като чул такава кротка и смирена реч, разбрал, както по самото име - Николай, - предсказано му във видението, така и по смирения и кротък отговор, че пред него стои същият този мъж, за когото Бог е благоволил да бъде първопрестолник на Мирската църква. Защото той знаел от Свещеното Писание, че Господ поглежда милостно към кроткия, мълчаливия и треперещия пред словото Божие. Той се зарадвал с велика радост, сякаш получил някакво тайно съкровище. Веднага взел свети Николай за ръка и му казал:
- Следвай ме, чедо.

Когато той с чест довел светеца при епископите, те се изпълнили с Божествена сладост и утешавайки се духом, задето са намерили посочения от Самия Бог мъж, го повели към църквата. Мълвата за това се разнесла навсякъде и по-бързо от птици в църквата се стекло безбройно множество народ. Епископът, удостоил се с видение, се обърнал към народа и възкликнал:
- Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Сам Светият Дух, и на когото Той повери грижата за вашите души. Не от човешко събрание беше поставен той, но от Самия Бог. Сега ние имаме този, когото желаехме, и намерихме и приехме когото търсехме. Под негово управление и наставление няма да се лишим от надеждата, че ще застанем пред Бога в деня на Неговото явяване и откровение.

Целият народ въздавал благодарност на Бога и се радвал с неизказана радост….