„Правило на вярата и образец на кротостта”

Как мина празникът?... 

Отмина 6 декември, празникът на съборния храм на нашата енория – „Св. Николай Чудотворец” – Морския храм на Варна. През следващите дни често чувахме този въпрос: Как мина празникът? Питаха приятели, неуспели да се освободят от работа в този ден, или по друга причина не успели да дойдат. Добре се получи, – отговаряхме – и в същото време си давахме сметка, че нямаме цялостна представа за случилото се, че споделяме мнение само за едно парченце, за онази част от празника, в която всеки от нас е участвал и отговарял за нещо в организацията. Когато си част от механизма на случващото се, трудно придобиваш представа за цялото. Но от дистанцията на времето, преглеждайки снимките, прослушвайки записи, картината започва да става по-пълна.

„Нашият покровител и застъпник пред Господа, патронът на нашия храм и нашата енория, е бил образ на милосърдието и кротостта и пазител на вярата. От него можем да се учим каква трябва да бъде и нашата вяра” – каза иконом Василий след вечерната служба и отново припомни историята на храма, построен по волята на благодетеля Параскевà Николау, който на път от Варна за Одеса, се спасил от страшна буря в морето, молейки се на св. Николай. И макар никога повече да не се върнал в нашия град, храмът стои до днес и напомня за неговата благодарност, като и подсеща и нас да се обръщаме молитвено към светеца.

Празникът на следващия ден започна с Архиерейска света литургия. В края на службата Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан се обърна към официалните гости и миряните в храма с думите: „Днес е Никулден. Ден, в който можем отново да си спомним, че в светата Църква живата памет е нейното предание. Живата памет прави така, че личности, живели отдавна, да са с нас и сред нас и днес, в 21 век. Такъв е и св. Николай Мирликийски Чудотворец. Той е сред нас реално и духовно, със своето застъпничество пред Бога за нас и със своите честни мощи и чудесата, свързани с тях. Осъзнавайки това, ние разбираме, че историята на светата Църква е борба за отстояване на истинската вяра, и животът на св. Николай напълно го изразява. Затова в най-известните песнопения за него го величаем: „Правило на вярата и образец на кротостта”. Кротостта е велика добродетел, която трудно се постига. Кротостта изразява външно вътрешното духовно смирение на човека. Тази добродетел в днешния век се възприема странно или изобщо не се възприема, защото днес се отстоява борбата и стремлението към всяка цел, за да се докаже първенството на един за сметка на останалите. А всъщност смирението на човека е толкова важно – за да може той да осъзнае и да отстъпи първото място на Бога, да съобрази, че Бог е в центъра, да разбере, че със смирение може да постигне своята цел, но изпълнявайки Заповедите Господни. А тези заповеди искат любов към Бога и към ближния, от една страна, и спазване на светата вяра в нейната чистота, както са ни я предали светите Отци и както я засвидетелства Словото Божие. Св. Николай е имал кротост и мирен дух и успял да устрои живота на своето паство в мир и спокойствие. Но това не може да се осъществи без правилото на вярата. Тази Православна вяра всъщност е светогледът на нашето битие. Не като някаква отминалост, или нещо, което идва от миналото, не само като национална принадлежност, традиция или фолклор (не дай Боже!), а като същностна основа на нашето битие… Учеността и горделивата интелектуалност на отделния човек води само до смут… докато законът за любовта изисква да имаме обич и към враговете, и то се е изпълнило в живота на светиите… Затова днес, в 21 век, е особено важна отговорността и задачата на Църквата да благовести истините на вярата такива, каквито са утвърдени от първите Вселенски събори, каквито са в нейното предание, в нейната жива памет.”

Така ни се иска всеки да е взел присърце думите на митрополита!

Празничната литургия донесе радост за енорията и с още две събития – пострижението за четци на двама наши събратя и новата икона в храма с лика на св. Лука Войно-Ясенецки с вградена частица от мощите му, дар от архиепископ Евлогий Сумски и Ахтирски и донесена от наши братя българи от Одеса.

След молебена и военноморския ритуал пред храма с литийно шествие по централната улица, начело с представителния духов оркестър, празникът се пренесе пред Военноморския клуб, където беше осветена наскоро реновираната сграда.

Малко по-късно в храм „Св. Архангел Михаил”, Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан и кметът г-н Иван Портних подписаха Споразумението за сътрудничество между Община Варна и Варненска и Великопреславска света Митрополия за нов срок на действие. Мястото не е случайно – някога в тази сграда се е събирала и заседавала първата българска община, за да решава важните въпроси за живота на хората във Варна. И както тогава, така и сега, с този акт, в присъствието на представители на официалните институции, беше ясно заявено, че Църквата има своето неизменно място в града ни.

Този дух на единство се пренесе и на празничния обяд – гостите общуваха непринудено и имаха възможност да разгледат експозицията с икони от наскоро отминалите Дни на православната икона, а също така и макета на Царския манастир „Св. Богородица”. Домакинът, иконом Василий Шаган, благодари на г-н Виталий Атанасов за съдействието му иконата на св. Лука с частица от неговите мощи да стигне до Варна, и му подари картина с изображение на храм „Св. Николай Чудотворец”. „По този начин – каза той – храмът ще стигне до Одеса, там, където почива неговият благодетел”.

Накрая митрополит Йоан благодари на всички, които по своя начин, на своето място, със своето служение са допринесли, да се случи този празник в чест на нашия покровител св. Николай.