Първият орден

По просторите на Южна Русия пламва чума. XVIII век не познава по-голямо бедствие. Нито войните, нито междуособиците, нито зверствата на феодалите и деспотите не са отнемали живота на толкова хора, както тази зловеща болест. Притихват, опустяват къщите в Херсон, Таганрог, Екатеринослав, Полтава, Кременчуг, Елизаветград, Севастопол. Димят огньове, за да прогонят страшния мор, опушвайки дрехите на всички, до бариерите застават войници, които не пропускат никого, въведени са карантини. В ковчези, понякога просто в чували труповете се заравят в плитки ями. С всеки ден се обезлюдява заселената неотдавна Новоросия. От императорския Петербург летят рескрипти, заповеди и съвети как да се преодолее опасността. Около столицата са поставени карантинни постове на много версти от царските дворци. Но да бъдат изпълнени тези заповеди, са нужни смели, самоотвержени и всеотдайни командири.

Една ранна лятна сутрин Ушаков извежда от Херсон екипажа на своя кораб в степта и заповядва да се изкопаят много землянки. За офицерите, за моряците, които са здрави, за онези, за които има подозрение, че са болни, за болните, за изписаните от лазарета, за карантина. Наистина, това не са класни стаи, а непрекъснат робски труд и задачите не са леки нито за офицерите, нито за моряците. Непрекъснато горят огньове, кипят котли с гореща вода, в кофи разреждат оцет, сушат на огъня дрехи. Постоянно се проветряват постелките. Водата карат от Днепър в бъчви, командирът не позволява да се пие непреварена вода. От време на време взривове одимяват с барутен дим целия лагер. „Тази болест се бои от барут” – твърди Ушаков. „Всички станахме като кисели краставички” – шегуват се моряците и се поливат с оцет. „Търкайте се, търкайте се по-силно, всяка болест да се задуши” – мърмори боцманът и не позволява на никого да се измъкне от ежедневната процедура. По два пъти на ден лекарят докладва на Ушаков за състоянието на екипажа. Ако у някого се появи зачервяване, сълзят му очите, цялата землянка се поставя на лека карантина, ако болестта не отстъпи, карантината става строга. На моряците е забранено даже да говорят със съседите си.

Ушаков не претоварва градската болница , а ако някой идва оттам, дълго го държат в карантина и едва тогава го допускат до упражнения. Освен грижата да оцелеят, тук, на сушата, неговите моряци се подготвят за морските походи: изпълняват различни видове команди, учат се да връзват възли, да се катерят по стълбове, които той разпорежи да бъдат поставени вместо мачти. Чумата не издържа и отстъпва и „от 4 число на ноември на миналата 1783 година повече не се показа” – пише той по-късно в докладна записка. 

Колегията на адмиралтейството изказва своето удовлетворение специално на капитан Ушаков, отличил се с непрестанни трудове, с грижи и добри разпореждания, с което в своята част много по-бързо е успял да ликвидира опасната болест. Орден „Владимир” IV степен засиява на гърдите на Ушаков. Не за морски сражения, но за битката със смъртоносната болест, за спасяването на много руски моряци и командири, които ще проявят храброст в бъдещите битки.

Източник: „Светия и праведен Фьодор Ушаков”, стр. 168-171,

Текстът е предоставен на сайта от Владимир Николов, ръководител на школа „Православни християнски ценности и традиции” в ЦПЛР-ОДК, Варна