Думи на утеха за пандемията
Мнозина са объркани, други изпаднаха в паника заради заплахата от епидемията от коронавирус, която се разпространи в целия свят. Но си мисля, че не бива да е така, защото каквото и да допуска Бог спрямо нас, Той го прави от любов. Богът на християните е добър Бог, Бог на милостта и любовта, Който възлюби човека. Бог ни е създал от недрата на Своята любов, за да сподели с нас Своя живот и дори Своята слава. Когато паднахме в греха, Той позволи на смъртта да влезе в живота ни отново заради любовта Си – за да не обезсмъртим своята греховност, а да търсим пътя на спасението. Въпреки, че паднахме, Бог никога не престана да се грижи за нас – не само с материални блага, за да поддържаме живота си; Той изпрати пророци и праведници, които подготвиха пътя Му, за да може Той да дойде, да разреши нашата трагедия и да донесе вечно спасение чрез Кръста и Възкресението на Своята невъобразима любов. Той дойде и взе върху Себе Си проклятието на греха и ни показа Своята любов до край – „…понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай” (Иоан 13:1). Всичко, което Бог извърши – когато ни създаде, когато ни даде блага, за да поддържа света, когато подготви Своя път за идването Си на земята, когато дойде в плът и изкова нашето спасение по такъв невероятен начин – всичко това Той извърши от любов. Неговата любов е безмерна. Той ни спасява и е толкова дълготърпелив спрямо нас, очаквайки ни да достигнем до познание на истината (1 Тим. 2:4) и да принесем истинно покаяние, за да бъдем с Него във вечността.
И така, на всеки етап от Своята връзка с човека, нашият Бог показва само любов и милост, която е „по-добра от живота” (Пс. 62:4); добротата е Негова природа и Той върши всичко за полза и спасение на човека.
Дали когато Той дойде отново да съди света, това ще бъде друг Бог? Няма ли да бъде същият добър Бог, Бог на милостта и любовта, Който обича човека? Нека сме сигурни, че един ден ще се изправим не пред друг Бог, а пред Този, Който ни сътвори и спаси. И Той ще ни съди отново със същата милост и любов. Затова и не бива нито да изпадаме в паника, нито да се колебаем, защото същият Бог ще ни посрещне в отвъдното и ще ни съди със същата доброта и състрадание. Някои се страхуват, че е дошъл последният им час. Епидемията от коронавирус има и положителна страна, защото ни се дава кратък срок – няколко седмици – в които можем да бъдем смъртоносно поразени. Следователно, можем да посветим това време, за да се подготвим за срещата си с Бога, така че нашият край да не дойде неочаквано и да ни завари неподготвени; вместо това имаме възможност да изпитаме целия си досегашен живот всеки път, когато заставаме в молитва – както с благодарност до край за всичко, което Бог е направил за нас, така и с покаяние, търсейки прошка за нашите прегрешения. Нищо не може да ни навреди с такъв Бог, Който допуска всичко от любов. Просто трябва да не преставаме да благодарим до самия си край със смирена молитва на покаяние и за прошка на греховете ни.
Що се отнася до мен, тази епидемия ми помага. От много време копнея да намеря отново молитвата, която някога имах и с която да мога да преразгледам целия си живот от раждането си до сега, благодарейки на Бога за Неговите дарове – за които знам и за които не знам; молитва, с която да мога да видя живота си, каейки се за всичките си грехове и прегрешения. Чудно е да можеш да прегледаш целия си живот в молитва, изваждайки всичко пред Божия взор с молитвено усърдие. В такива моменти усещаш, че животът ти е изкупен. Затова и тази ситуация наистина ми помага. Не се паникьосвам; вместо това се съкрушавам заради греха си (Пс. 37:19).
Нека виждаме благостта на Бога във всичко, което се случва днес. Светите отци са виждали Неговата любов. Подобна епидемия е имало през 4-ти век в Египетската пустиня. Епидемията покосила повече от една трета от монасите и отците казвали вдъхновени, че „Бог събира жътва от светци за Своето Царство” ; те не изпаднали в униние. Сам Бог говори в Евангелието за последните дни – за изпитанията и трудностите, през които светът ще премине преди Неговото Второ пришествие. Но в Неговите думи не намираме нито заплаха, нито мрачна тъга. Господ, Който се е молил в Гетсиманската градина с кървава пот за спасението на света, казва, че когато видим страховитите неща, които ще предшестват Неговото Второ пришествие, трябва да вдигнем глави с вдъхновение, защото те напомнят, че спасението ни е близо (вж. Лука 21:28). Някои казват: „Защо Бог не помогне сега?” Но точно помагащата Му десница виждаме тук. Той желае и помага за нашето спасение „много пъти и по много начини” (Евр. 1:1); „Моят Отец досега работи, и Аз работя” (Иоан 5:17). Този вирус може би е един от инструментите, които Бог използва, за да върне мнозина в себе си и ги приведе към покаяние; да пожъне много подготвени души за Своето вечно Царство. Затова и онези, които се предават на Божия промисъл ще допринесат за своето собствено благо: „На ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро” (Рим. 8:28).
И така, няма място за мрачно отчаяние. Нито пък трябва да се съпротивяваме на мерките, които правителството прилага, за да ограничи разпространението на заразата сред повече хора. Погрешно е да тръгваме срещу властите. Трябва да правим това, което ни казва правителството, защото те не искат от нас да се отречем от вярата си; искат от нас само да вземем мерки за благото на всички ни, така че да отмине това изпитание – и всичко това не е неразумно. Някои възприемат всичко прекалено фанатично, вдигат хоругви и възприемат роли на мъченици и изповедници. За нас няма съмнение – трябва да покажем покорство спрямо разпорежданията на правителството. Не е честно да не го направим, защото, ако се разболеем, ще хукнем първо към държавните болници и държавните лекари ще бъдат тези, които ще поемат отговорност за нашето лечение. Защо тогава да не ги послушаме?
Това е Христовият етос, който Бог ни показа в Своя живот на земята. Това е и апостолската заповед, която получихме: „Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат готови за всяко добро дело, никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи, и да показват всяка кротост към всички човеци” (Тит. 3:1,2); „Подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт…” (1 Петр. 2:13). Ако не се подчиняваме на управниците, които не искат от нас много, как бихме се покорили на Бога, Който ни е дал Божествен закон, много по-съвършен от всеки човешки закон? Ако спазваме Божия закон, ние сме над човешките закони, както казват апологетите от 2-ри век във времената на Римската империя, която преследвала християните. Забележително е да видя, че в страната, където живея, Обединеното кралство, футболистите показаха точно такова разбиране и различаване – те бяха първите, които се отеглиха от своята дейност с покорство спрямо насоките на правителството за профилактични мерки. Би било тъжно за нас вярващите, ако не успеем да бъдем на нивото на футболистите и не покажем същото покорство спрямо управниците, за които Църквата ни се моли на всяка Литургия.
Ако поискат от нас да спрем църковните служби, нека просто се подчиним и да благословим Божия промисъл. Между другото, това ни припомня и за старата традиция на отците в Палестина – по време на Великия пост, на Сирна неделя те отивали в пустинята за 40 дни без богослужение; там те постели и се молели, за да могат подготвени да се върнат на Връбница, за да участват в богослуженията в Страстната седмица и на Възкресение Господне. Така и днешните обстоятелства ни принуждават да живеем по начин, познат от древност в лоното на Църквата. Принудени сме да живеем по-исихастки живот – с повече молитва, която ще компенсира отсъствието на Светата Литургия и ще ни помогне да отбележим с повече желание и вдъхновение Страстите и Възкресението на нашия Господ. Така ще превърнем заразата в триумф на исихазма. Във всеки случай, каквото и да допусне Бог в живота ни, то ще бъде от Неговата любов и грижа за добруването на човека, защото Бог не иска Неговото творение да бъде увредено по никакъв начин.
Разбира се, ако бъдем лишени от Света Литургия за по-дълго, трябва да го понесем. Какво получаваме на Литургията? Причастяваме се с Тялото и Кръвта Христови, изпълвайки се с Неговата благодат. Това е голяма чест и полза за нас, но ние можем да получаваме благодатта по много други начини. Когато практикуваме умната молитва, пребиваваме в Присъствието на Бога, а умът ни слиза в сърцето, призовавайки святото Име на Христос. Божественото Име ни носи благодатта Христова, защото е неотделимо от Неговата Личност и ни води в Неговото присъствие. Това присъствие е очистващо от прегрешенията и греха, то обновява и просветлява сърцето ни, така че там, в сърцето, да поникне образът на Христос Спасителя.
Ако се случи така, че да не можем да празнуваме Възкресението, нека си спомним, че всяко докосване до Христос е Възкресение. Получаваме благодат в Светата Литургия, защото Господ Иисус Христос присъства в нея; Той осъществява тайнството и Той бива преподаван на верните. Но когато призоваваме Името Му, влизаме в същото присъствие Христово и получаваме същата благодат. Следователно, ако бъдем лишени от Литургията, винаги имаме Неговото Име и не сме лишени от Бога. Нещо повече, имаме Неговото Слово, особено Евангелието. Ако Словото Му обитава непрекъснато в сърцата ни, ако го изучаваме и се молим с него на устните си, то се превръща в наш език, с който говорим на Бога както Той ни говори; така ще имаме отново благодатта на Господа. Защото Неговите думи са думи на вечен живот (Иоан 6:68); същото тайнство се случва и ние получаваме благодатта Му и се освещаваме.
И още нещо. Всеки път, когато проявим благост към брата си, Бог се радва. Той зачита нашите добри дела като сторени в Негово Име и ни възнаграждава. Показваме благост към брата си, а Бог ни дава Своята благодат. Ето още един начин, по който можем да живеем в Божието присъствие. Можем да получим благодат от Бога чрез пост, даване на милостиня и всякакви добри дела. Така че, ако сме принудени да избягваме струпвания на хора в храма, можем да бъдем съединени духом в тези свети добродетели, които Тялото Христово, Църквата, добре познава и които запазват единството на верните с Христа и един с друг като членове на Едното Тяло.
Всичко, което правим за Бога е Литургия, защото делата ни по Бога ни водят по пътя към спасението. Литургията е велико събитие в живота на Църквата, в което верните имат възможност да заменят своя малък живот с безграничния живот на Бога. Но нека не забравяме, че силата на това събитие зависи от подготовката ни за него – чрез всички неща, които споменахме – молитвата, добрите дела, поста, любовта към ближния, покаянието.
И така, скъпи братя, сега не е необходимо героично изповедничество спрямо правителството заради профилактичните мерки, предприети за благото на всички ни. Нито пък трябва да се отчайваме, а по-скоро нека мъдро да търсим пътища, за да не загубим живото си общение с Личността на Христа. Нищо не може да ни навреди; просто трябва да сме търпеливи за известно време и Бог ще види нашето търпение, ще премахне всяка пречка и всяко изкушение – и отново ще видим зората на дните на радостта, и отново ще празнуваме общата си надежда и любов в Христа Иисуса.
17 март, 2020 г.
Превод: Пламен Сивов
Източник: www.pravoslavie.bg
Почитта към светите братя Кирил и Методий
Просветителското, възрожденското, будителското честване започва от 1853 г., за да продължи и до наши дни. Възрожденската атмосфера се връща към нас и столетията се сгъстяват, за да ни възвисят в пречистения идеализиран образ на нашата народностна самоидентичност...
Първата литургия на български език във Варна
На 14 февруари 1865 г. в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна е отслужена първата света Литургия на български език от отец Константин Дъновски. По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище...
Увенчани с небесна слава
На 1 февруари почитаме жертвите на комунизма, избити от Народния съд преди 75 години. Текстът на Теодора Димова ни припомня за неимоверния труд на монахиня Валентина Друмева по издирването и съхраняването на паметта а новомъчениците...
Какво се случва в центъра
"Светлина и приятелство" - финална изложба на майсторския клас по фотография за младежи
На 23 ноември в Голямата зала на храм „Св. Архангел Михаил“ беше открита изложбата с фотографии на участниците в майсторския клас „Вярата на фокус" под наслова тази година „Светлина и приятелство“, с ръководител Мария Тодорова.
Приключи Младежкия ораторски форум "Св. Климент Охридски" - 2025
На 17 ноември приключи единадесетото издание на Младежкия ораторски форум „Свети Климент Охридски“ със задължителна тема тази година: "Значението на Покръстването на българите за българската история". Темата е посветена на 1160 годишнина от приемането на християнството от св. Цар Борис I и...
Ораторски форум "Св. Климент Охридски" - 2025
На 22 октомври в Голямата зала на Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ започна единадесетото издание на Ораторския форум „Св. Климент Охридски“.
Култура
Между 11 и 24 май – опит за сближаване: образование и възпитание
Пътят на буквите. Делото на светите Братя Кирил и Методий (+видео)
Съпътстващи духовни и културни събития при участието на византийски хор „Мелодесос“ на остров Корфу
Ценности
Победата и смъртта в контекста на войната
Почитта към светите братя Кирил и Методий
Кой изпраща св. Кирил и Методий в централна Европа - императорът или патриархът?
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Събития
Награждаване на националния конкурс „Българските архитектурни паметници в макети“ - 2026
Неделя Кръстопоклонна в Керкира – съслужение на българско и гръцко духовенство
Протопсалтът Григорий Дараваноглу гостува в България за семинар по византийска музика
Какво се случва в центъра
Поклонническо пътуване до Южното Черноморие – финал на младежкия лагер „Небесни деца“
"Светлина и приятелство" - финална изложба на майсторския клас по фотография за младежи
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Христос Воскресе!“ - нова детска книга, издание на сестринството на Клисурския манастир
Излезе от печат книжката „Акатист към Пресвета Богородица Скоропослушница“
Православни светии
Слово при пренасяне мощите на свети Николай, архиепископ Мирликийски
Св. Константин Велики в историята на Църквата
