Младите хора са прекрасни

На 24 ноември 2021 г. се престави в Господа старофорен иконом Ангел Ангелов, предстоятел на древния столичен храм "Св. София - Премъдрост Божия" и един от организаторите на поклонническия път "Рилския Чудотворец", който тази година извървяхме за дванадесети път... Ще ни липсвате, отче! Ще ни липсват и Вашите проповеди при гроба на св. Йоан Рилски... Вечная память!
(интервю за www.arhangel.bg от 2015 г.)

Как дойде идеята да се организира този поход? Вече шеста година.

При мен дойдоха Павел Павлов от Богословския факултет и Константин Димитров, който пишеше тогава за Пътя на св. Яков, и предложиха да направим подобен поклоннически поход до Рилския манастир по пътя, по който са минали мощите на св. Йоан Рилски през 1469 г., когато са пренесени от Търново. Основното в идеята беше да изнесем Православието извън храма. По пътя ние четем акатисти, канони, служим Литургия, правим водосвет – така хората, които не ходят на църква, но са дошли на похода, могат да видят какво правим. Срещнахме подкрепа и от Столична община и походът стана факт.

Дали Светият Синод и Софийската митрополия виждат духовна полза в организирането на подобни походи?

Походът се прави с благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит. И сега, преди да тръгнем, аз бях при него. Той също подкрепя идеята да се „изнесе” Православието сред хората.

А Вие мислите ли, че има такава полза? Явно има, щом продължавате да го организирате и да участвате.

Походът все още е в началото си. Аз обичам да цитирам св. Василий Велики, който казва, че началото на пътя все още не е пътят. Така че тепърва има време да извървим своя път и да видим ползите. Но сега се радвам, че идват толкова млади хора, а други водят децата си – те виждат какво правим и всичко това влиза в живота им.

А наблюдавали ли сте хората, какви хора идват? Как им се отразява?

Има хора, които живеят от поход до поход, и като ме видят, само ми казват колко дни остават до следващия. Други идват с приятели или са чули от някъде… Всеки преживява похода по своему. И това продължава и след като е приключил, когато отминат емоциите, умората.

Участвате всяка година, еднакъв или различен е всеки път походът?

Маршрутът е един и същ, но да, всеки поход е по своему различен. Идват нови хора, срещат се с други, създават се приятелства.

Тази година и дъщеря Ви е на похода, сама ли пожела да участва?

Аз никога не принуждавам децата си да правят каквото и да било. Досега с мен идваше синът ми, а сега пожела тя. Това беше време само за нас двамата.

Като свещеник, който общува с много млади хора, какви са Вашите наблюдения за тях?

Младите хора са прекрасни. Имат толкова искрена и чиста вяра. Нещо, което не мога да кажа за нашето поколение, на родените от 55-та до 75-та, то за съжаление до голяма степен е загубено за вярата. То израсна в атеистичните години, когато родителите не предаваха вярата на децата си. На мен моята баба ми предаде вярата в Бога. А младите хора сега идват с такова желание… и за мен това е истинска радост.

Какво бихте казали на младите хора във Варненска епархия?

Вярвам, че са прекрасни млади хора. Пожелавам им да обичат Бога и да показват любовта си на другите. Да имат Бога за свой приятел. Когато са искрени, тогава с усеща любовта.