При отец Антим в Кричимския манастир

Идваме да видим, поговорим и вземем благословия от о. Антим, игумен на Кричимския манастир „Рождество на св. Богородица”. През последните две седмици е бил в болница, после на легло в манастира, не е добре сърцето му, а сега е имал пневмония. Когато пристигаме, тъкмо е станал за малко от леглото. Хубава „случайност”. Посрещат ни двете послушнички в манастира. Пазят отеца като очите си и личи, че имат „мъка” за него, защото се боят да не го изгубят.

Отецът ни посреща и сяда с нас на кафе. Говорим си за всичко, което се случва в нашата енория, в епархията, по света, кой където е ходил напоследък. Отецът слуша с голям интерес, „влиза” в горещите точки на разказите за далечни места и напълно адекватно допълва, сякаш той също скоро се е върнал от там.

Отец Антим показва на двете ни малки деца козичките и зайчетата, които гледат в малкото си стопанство. Много радостен, с щедро чувство за хумор, той дава специално внимание на децата, които веднага се влюбват в него. От своя страна  му показват двете мишлета-панди, които носят със себе си. Доверяват му се като питат без притеснение за неща, които ги вълнуват.

Кричимският манастир е основан вероятно през 5 век. През последните 100 години не имал стопанин. Отец Антим идва тук и започва да го „вдига”. Най-вече обаче съзижда неговата молитва и дух. Толкова е благодатен и радостен разговорът с него. Тръгваме си, защото той не може повече да остане и трябва да легне, казва, че „батерията му изведнъж свършва”, въпреки, че докато сме разговаряли се е чувствал много добре. На вратата говоря с послушничката Тонка, която с много топлота се обръща към мен. „Всички ние имаме нужда най-вече от добро наставничество и пътеводство”.

Отецът ни прегръща пред църквата за довиждане. Настоява да вземем торба с ябълки от тяхната градина.

Пет дни по-късно се обаждаме по телефона. Искаме отново да дойдем в манастира навръщане от Триград. Тонка вдига телефона и казва, че са в болница от няколко дни и че отец Антим не е добре. Господи, запази го и помилуй нас!