Нямам си човек

Проповед на протойерей Михаил Манев в 4-та Неделя след Пасха – на Разслабения, 10 май 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, гр. Варна.

Христос воскресе!

Днешното Евангелие (Йоан 5:1-15) някак си не се връзва с Пасха. То ни връща във времето, когато Христос ходеше между нас, хората, и ни изцеряваше от всякакви недъзи, от всякакви болести. То сякаш ни напомня онзи момент, защо Христос е дошъл на земята. Да изцери грешните, болните.

Когато влиза в къпалнята Витезда, преди да влезе в Йерусалим, Той вижда множеството хора, легнали там, които страдали и се мъчели и чакали Божието благословение – кога ще изпрати ангел, да се докосне до водата и тя да стане необикновена, вода, която изцерява всеки недъг и болка, вода, чрез която се премахва всеки грях на човека, и той отново става жив.

Христос се доближава до един лежащ човек, за когото научил, че е болен от 38 години… Причината за това, според човека, е че си няма човек, който да го съпроводи в болестта, няма си човек, който да го вдигне от одъра и навреме да го пусне във водата. Няма си човек и е сам в целия свят.

Страшно е да си помислим, какво може да бъде, ако сме сами. И тази пандемия сякаш ни подготвя да бъдем сами, да нямаме никого и на никого да не разчитаме. Да се изолираме един от друг на разстояние, да не общуваме помежду си… То Бог ни събира в едно, да бъдем заедно, ала злото мечтае за това, да бъдем сами. Защото, когато ни отдели от любимите хора, когато направи така, че ние да ги отблъснем, изведнъж осъзнаваме, че ни е останал само този „наш другар” – злото – и тогава му се отдаваме. Ала ето че идва Христовата светлина и ни дава надежда! Дава ни надежда, че злото не може да пребъдва на света до края. То е временно допуснато до нас. И то ни носи болести, страдания, мъки, но само колкото ние можем да понесем.

38 години да боледуваш, в един момент смъртта ти се вижда не като край, а като избавлние. Ала ето че този човек е претърпял до край, за да види Христос, и Христос да го попита: Искаш ли да оцелееш? Искаш ли да те спася? Желаеш ли да те излекувам?... Колко е странно, когато в своя живот осъзнаем, че Христос идва специално заради нас! Идва при нас заради самите нас. Защото ние сме ценни в Него. Заради нас дойде и се разпна и идва да ни покаже своята отеческа любов(…)

Ала защо Бог се спря до този 38 години лежащ болен? Защото заради това време на самота в началото роптаеш, след това викаш, след това крещиш безпомощен, след това се надяваш на хората – да купиш, да платиш, да дадеш на някого пари, за да те пусне навреме там, във водата, надяваш се на други хора, които да дойдат да те излекуват, и накрая разбираш, че единственото, което ти е останало, е вярата ти в Бога. И тогава утихваш. Тогава се смиряваш. Тогава обръщаш поглед към себе си и виждаш делата на своя живот и започваш да плачеш за себе си. И тогава търсиш прошка от Бога. Защото от хората трудно може да вземеш прошка, когато не са до тебе… И утихваш някак си в себе си. Смиряваш се и вече не се бориш. Вече очакваш съдбината си и я приемаш с благослов, тихо. И тогава в тази тишина дохожда Бог при тебе и те пита, дали искаш вече да те изцели.

И когато човекът взема одъра си и ходи, на другия ден Христос го вижда в синагогата и му казва: Недей греши вече, за да не те споходи нещо по-лошо… Умът ми трудно побира какво може да е по-лошото от това 38 години да лежиш болен. И се оказва, че по-лошото от това може да бъде само едно – твоята духовна смърт.(…)
Цялата проповед може да чуете в прикачения видео файл :