Най-ярък пример и пътеводна звезда за нас

В петък на петата седмица от Великия пост винаги служим целия акатист и канона на Пресвета Богородица. Сигурно сте си задавали въпроса, защо през Великия пост Църквата възпява толкова умилително Божията Майка, и не е напразно. 

За Благовещение светиите казват, че това е началото на нашето спасение. В канона днес чухме думите: „Ти си виновна за нашето издигане към обожение”. Виновна, разбирайте, в добрия смисъл на думата, тоест отговорна за нашето издигане към Бога и богоуподобяването ни. И ако Великият пост, както и целият ни живот, е стремеж към богоуподобяване, братя и сестри, то тук разбирме, че Богородица има заслугата за това наше издигане. Затова Църквата толкова тържествено я възпява и отправя молитви към нея, и ни я показва като най-ярък пример, към който ние трябва да се стремим.

Животът на Божията Майка не е бил никак лесен, нито комфортен. Тъкмо обратното. И ние може би се страхуваме даже да си помислим да се уподобим поне малко на нея. Но всъщност нейният живот я е издигнал до това, което ние виждаме в нея, и я прославяме с думите: „Ти си Царицата на небето и златната ключалка, през която можем да влезем в рая.” Божията Майка е нашият най-ярък пример как трябва да живеем без да се страхуваме и въпреки суетата и страховете, които имаме в този свят.

Нека не се страхуваме да посрещаме лишенията и трудностите заради Христа и изпитанията, които може да имаме. Защото, който се е опитвал да живее по Божията правда, винаги е срещал тези трудности и изпитания, които са се оказвали препъникамък за мнозина. Някои са се отказвали и не са променяли живота си. Но всъщност този живот, скромният, с въздържание, с молитва, с надежда на Господа, води до тази чистота, която виждаме в образа на Божията Майка. А другият често ни води до пълно обезобразяване на нашата природа, която Бог ни е дал. Затова нека да изберем правилно. В живота по Божията правда има такава благост, където никъде другаде няма, а постигнатото в самонадеяност много често се разпилява на прах. Ние сме призвани в трудностите, в търпението, в своята скромност да трупаме тази чистота, която ще ни прави винаги свободни от лъжата и радостни в тази свобода.

Трудно е за човека да преодолее своята индивидуалност. А е нужно само да се смирим и да приемем другите, с техните нужди, с техните особености, с тяхната вяра, с тяхната надежда. Църквата е мястото, където можем да обърнем внимание един на друг, мястото, където всички са равни, няма богати и бедни. Всички ставаме еднакви, когато стоим пред Бога, защото пред Него всеки е нищ, независимо какво богатство има в света. Всеки от нас има индивидуални качества, но трябва да ги проявяваме само с идеята да допълним единството, за да се случи пълнотата помежду ни, а не за да изпъкнем над другите. Тъжно е, когато цялата Църква се моли и върши нещо заедно, а отделни хора безразсъдно се разхождат като монади из храма и вършат своята индивидуална молитва. Това е толкова трагично. Защото в тях дори няма нагласата да се спрат и да видят какво става край тях, да поискат да участват… 

Но не се страхувайте, братя и сестри, образът на Божията Майка е пътеводна звезда за нас, които в поста се стремим да се научим поне малко на това, което искаме да имаме – на любов към ближния и към Бога. Остава още малко до Възкресението и нека Бог да дава на всички кураж. Да имаме повече вяра и повече упование на Господа, а по-нататък, ако сме открити, Бог ще влезе в нас и чрез Своя Свети Дух ще свърши нужното. Надявайте се на Богородица и не се отказвайте пред трудностите. Амин.

Проповед на иконом Василий Шаган след канона и акатиста на Пресвета Богородица в петата седмица на Великия пост - 23 март 2018 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна