Милостинята

Много пъти бъркаме нещата и мислим, че сме в опасност само от греховете, но не и от добродетелите. Светото Писание ни казва, че милостинята те спасява. За да покаже това, споменава притчата за 10-те девици – елеят е милостинята. Тези девици, които имали елей, влезли в царството Божие. Другите останали отвън. Св. Йоан Златоуст казва, че без милостиня девството не можело да доведе девиците дори до вратите на Рая. Защото този, който пази девство и пости, е полезен за себе си, а този, който е милостив, е пристанище и спасява тези, които корабокрушират.

В притчата за Страшния съд Христос казва: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41). Защо? Той не казал „защото блудствахте”, нито „защото вършихте престъпления”, нито „защото откраднахте”, нито „защото лъжесвиделствахте”, а защото по-грешен е безчовечният, който обича само себе си, отколкото тези, които блудстват и крадат.

Човеколюбието е корен на всички блага и негов израз е милостинята, Този, който е милостив, обича хората. Този, който обича Божиите образи – хората, почита и обича Бога. Затова мнозина водят борба да не станат сребролюбиви. (...)

Някой ще каже сега: , Добре, някой, който има, ще даде, но има и други, конто не са дали, които никога не са давали милостня. Имаме светци – например преп. Мария Египетска, тя кога е дала милостиня? Има някои пустинници на Света гора в пещери, те как дават милостиня? Съществува и друга милостиня, която всички можем да даваме. Един монах казал на авва Пимен: „Ако чуя, че някой брат е направил нещо зло, не искам да го видя, нито да го приема в килията си”. Авва Пимен му разказал за един манастир, където монах направил нещо много лошо и игуменът попитал един отшелник, Тимотей: „Какво да правя с него?”. Той му казал: „Изгони га!”. Когато изгонили брата, неговото изкушение връхлетяло подвижника Тимотей, който дал тази заповед – до такава степен, че подвижникът бил в опасност да падне в грях. Той заплакал пред Бога, казвайки: „Съгреших, прости ми!”, и чул глас: „Тимотее, не мисли, че позволих да ти се случи това по някаква друга причина, а защото пренебрегна брата си във време на изкушение, когато бе разстроен, наранен и огорчен”. Безразличието показва липса на милостиня. Нашата грижа е милостинята.

Материално не можем да помогнем на всички, духовно можем. И най-отдалечените подвижници и пустинници – дават ни имена и ние ги споменаваме за здраве, за спасение, за хиляди проблеми; ще се помолим, това е милостиня, която можем да дадем.

Един случай от Достоевски. Един откъс от него, който ми направи впечатление. Някога известният писател излязъл на вечерна разходка. Свечерявало се, един просяк прострял ръка и молел за помощ. Достоевски претърсил джобовете си, да намери монета, но нищо не намерил. Потърсил да му даде часовника си, но и него бил забравил у дома си. Този велик писател се изчервил и в своето вцепенение се навел, целунал ръката на просяка и прошепнал: Прости ми, добри човече, че в този момент нямам какво да ти дам”. Просякът му отвърнал: „Благодаря много! Това, което получих, не можех да го намеря другаде. Монетата на добротата.”

Ето как всички можем да даваме милостиня. (...)

източник: „Господи, отвори ми дверите на покаянието”, Ловеч, 2021 (Вж. Още)