"Посъветвай ме, отче" за милосърдието

Откъс от книгата "Посъветвай ме, отче!", съвместно издание на Духовно-просветния център  с издателска къща „Светигора”, Черна гора. Ще бъде представена в една от вечерите на Седмицата на православната книга от 5 до 11 септември 2016 г.

Какво представлява милосърдието?

Милосърдието е снизхождение към немощите на другите, безкористно желание да им се помогне, прощаване на всички дългове, и духовни и недуховни, в името на Господа.

Дали добрите дела са достатъчни за спасение?

Св. Макарий Оптински предупреждавал своите духовни чеда да помнят думите на св. апостол Павел, че вярата е основа на всички добродетели и без нея не е възможно да се угоди Богу (Евр. 11: 6). Тя е дар Божий.

След Своето възкресение, Господ, изпращайки апостолите на проповед, им възлага: Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден (Марк. 16:15-16).

И св. ап. Иаков казва: Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата?(...) Вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. (…) Покажи ми вярата си без твоите дела,и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. (…) Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра? (…) Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва. (Иак. 2:14-26)

След кръщението е необходимо да се постъпва по Божиите заповеди, чрез което се запазва даруваната ни в него Божия благодат. По мярата на преуспяването ни в заповедите, тя се умножава, а при нарушаването им, чрез покаяние, отново се възстановява и придобива.

А всичко това се извършва чрез вярата и без вяра не бихме дори пристъпили към делото на покаянието. Трябва да вършим добро, но да не възлагаме на това своята надежда и да не мислим, че ще достигнем спасение чрез добрите си дела.

Ако мислим, че ще заслужим спасение чрез добрите си дела, с това само показваме  своята самоувереност, и тогава Господ не ни дава сили за извършване на добродетелите, а  напротив – допуска да се утвърдим в страстите, за да познаем своята немощ и да се смирим пред Него, припомняйки си Божията заповед:  Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лук. 17:10).

Онези, които искат да благоугодят на Бога и търсят спасение, имат за противници, противопоставящи се на усилията им, невидими врагове, според думите на светите апостоли Петър и Павел: Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината на тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12).

Като се има пред вид с какви сили встъпваме в борба, нужно е да имаме срещу тях и силно оръжие, а то е смирението, на което те не могат да се противопоставят. Да влизаме в стълкновение с тях без него, би било гордост и самоувереност, заради които винаги биваме побеждавани.

Защо милостинята е толкова важна?

Някой си праведник присъствал при смъртта на един човек. След като човекът починал, праведникът се помолил на Бога да му открие каква е участта на душата му. Бог отворил духовните му очи и той видял душата на онзи човек да стои пред една везна. От дясната страна на везната Божиите Ангели поставяли всички негови добри дела, а от лявата бесовете поставяли злите му дела. Везната не се накланяла нито на едната, нито на другата страна. В този миг Ангел Божий поставил една сълза на страната на доброто, везната се наклонила надясно и душата на покойния отишла в Рая.

Когато праведникът се чудел каква е тази сълза и от къде е, Ангелът Божий му казал: „На един мост стоеше оклюмал просяк. Тълпи от хора минаваха покрай него, но никой не го и погледна. А този човек видя просяка, спря се, даде му милостиня и го  окуражи: „Не бой се, брате, Христос ще ти помогне!”

Неговата милостиня и думите му трогнаха просяка до дъното на сърцето му и той пророни една сълза. Това е сълзата, която реши участта на тази душа.

Защо трябва да скриваме своите добри дела?

Защото откриването им пред хората ги унищожава. Св. Теофан Затворник съветва да скриваме духовния си живот и да не го проявяваме нито с израза на лицето си, нито с думите си, нито по някакъв друг начин.

Коя е съвършената и в най-висша степен христоподражателна добродетел?

С нищо не можеш толкова да подражаваш на Христос, колкото с грижата за ближния. Каквото и да си правил, да си постил, да си спал на твърдо, да си изнурявал себе си и т.н., ако не се грижиш за ближния си, нищо не си направил. Никакъв подвиг не може да бъде велик, ако не носи полза на другите. Това облагодетелстване на другите са имали пред вид и добродетелните мъже в миналото. Ако внимателно изследваш техния живот, ясно ще видиш, че всеки от тях е имал за цел не своята полза, а ползата на своите ближни. Именно с това те собствено  са се прославили.

И едно предложение как да намерим пари за милосърдие:

Какво да правим, когато големи църковни празници се паднат в работни дни, а на празник не бива да се работи?

Иди в този ден на своята държавна работа, а в сърцето си се моли на Бога, като изпълняваш отговорно служебните си задължения, защото живееш в секуларна държава, чиито закони, както и всички други граждани, трябва да спазваш.

Доколкото финансовото ти състояние позволява т.е. доколкото това не застрашава живота на семейството ти, парите които спечелиш, работейки на църковни празници, отбелязани с червен цвят в църковното календарче, или поне част от тях, употреби за милостиня в полза на болните и бедните.