Какво не ни достига?

Проповед на иконом Василий Шаган по Лука (18:18-27) - притчата за богатия човек. 25.11.2018, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Много често това Евангелие, братя и сестри, се чете в Църквата по различни поводи, в неделя, когато сме в събранието, в което и Христос е сред нас – както със Своето Евангелие, така и със Своите животворящи дарове. Сигурно е интересно да си представим себе си в събранието на светиите, в единомислие със своите братя в една вяра и в единството с Христос. Тази нагласа по-друг начин би отворила всички наши сетива, за да познаем Кой е Господ, Който може да застане сред нас, когато ние заставаме пред Него...

Какво да направя, за да наследя живот вечен? Въпрос, който сигурно всеки от нас си задава. И за това, има ли вечен живот, и за това, как аз да го унаследя, какво да направя, за да го унаследя... Та този въпрос за нас не е нещо странно и чуждо. Може би за невярващите той е смешен, но за нас, които жадуваме за живот, въпросът за този живот и как да го унаследим, е животрептящо чувство и търсене, което няма как да оставим без отговор. И ето че на нашия въпрос, а не на онзи непознат законник от преди две хиляди години, Христос казва:Изпълни заповедите Божии.

Да, в Стария Завет заповедите са били този категоричен закон като граница, която огражда човека от разтление, ограда, която сам Бог я е поставил и изисква от човека само да я спазва. Но ето че законникът, който живее в оградата на закона, нещо друго не му достига… решителността да откъсне сърцето си от своето богатство… Когато нашето богатство, което ние тук събираме, за което знаем, че е тленно и преходно, е спънка да вървим към Господа, колко е жалко това в очите на Бога, Който отдаде Своя единороден Син, за да ни откъсне от това земно, преходно богатство и да ни открие и разкрие цялото пълнота на Своята божествена вечност (…)