Изборът във Варна. Поглед отвътре.

15.12.2014 г.
Автор: Венцеслав Георгиев

“Как можахте така да ме орежете! Не можах да позная собствените си думи! Приятелите ми казаха „Как може да се излагаш така?”. „Телевизионните похвати си имат правила, госпожо. Когато Вие работите за Ваша телевизия и дойдете да ме снимате, тогава ще определяте кое как да става.”

С този диалог между набожна християнка от Катедралния храм и репортерка от водеща телевизия започна за мен изборният ден за нов митрополит на Варна. Диалогът беше извън кадър, малко преди поредното включване на живо на Инициативния комитет „За чистота в БПЦ”. В лявата си ръка държах навит на руло плакат. На него беше написано: „Еп. Йоан и еп. Серафим”. Този плакат се появи на бял свят предната вечер при една непредвидена среща между миряни от различни варненски енории и епархийски избиратели. Непредвидена, защото беше свикана заради недоволство от страна на миряните. Не бяха съгласни с решението, взето от епархийските избиратели на една предвидена среща, чиято цел бе да се стигне до единодушие. Искаха да се обединят през различните доводи „за” и „против”.

„Как така Йоан и Наум?!”Кой ги е упълномощил да ги избират?! Събирай ги наново!” – казал Христо от „Св. Атанасий” на о. Василий. И той ги събра. Те дойдоха, отидох и аз. Покани ме Борко Аврамов. Още първия път, когато разбрах, че епархийските избиратели, в чиито избори съм участвал и аз, са гласували за Наум, нещо в стомаха ми се обърна. Сега като разбрах, че отново искат да гласуват за него – пак същото. Опитаха се да ме убедят, че това с Наум е клевета. Отидох на срещата твърдо решен да кажа, че съм против. Моите достоизбираеми в списъка се бяха ограничили до двама. Еп. Йоан и еп. Серафим. На срещата видях уважавани и обичани от мен отци. Бяха седнали срещу нас, миряните.

„Ще гласувам за Наум по съвест, както гласувах и първия път. И никой не може да ме принуждава да променям вота си!”„Ние не искаме да ви принуждаваме. Дошли сме да Ви кажем какво мислим, а оттам-нататък Бог да Ви съди”. „Знаете ли какъв е методът да бъде отстранен един добър духовник? Обявяват го за гей. Дори знам кой пусна слуха преди четири години. Не го обичаха още от Семинарията”.

Аз и хората от моята страна на масата не можехме да си обясним защо отците срещу нас толкова държат на Наум. Пак казвам, срещу нас стояха едни от най-достойните свещеници от епархията. Защо Наум? Оклеветеният и натовареният с лоша слава. При положение, че има и други достойни, за които нищо лошо не сме чували. Напротив, отвсякъде само добри думи. Защо не тях? Недоумявахме. И го казахме всеки по своему. Имаше една жена, която говореше много простичко и изразяваше нашето всеобщо мнение. И знаете ли, оказа се, че всички от тази страна на масата, без да знаем това, сме за Йоан и Серафим. Учудихме се. Ние дори не се познаваме. Спорихме дълго. Казахме каквото мислим. Съвестта ни е чиста. Вие му мислете. И ги оставихме да мислят.

В деня на избора не знаех какво са решили. Уговорихме се да се молим. И се молихме. Усърдно. Бяхме се разбрали и да разпечатаме 50 плаката, за да покажем кого е избрал народът Божи. Йоан и Серафим. Пък който иска да се съобразява с това. Дотук добре. Ами благословение? Трябвало да присъства свещеник. Ще има ли свещеник? Казват, ще има. В началото и после ще си тръгне. Не може да стои с нас 24 часа. Пък и ние ще се молим на смени. Ама ще има ли свещеник? Смутих се. Ако няма, може да се молим и вкъщи, но ще ни е по-трудно да се организираме. Кой след кого и кой докъде е стигнал. Трябва да си звъним. В храма ще ни е по-лесно да се организираме. „Казаха ни, че трябва да има свещеник.” Ще има, казвам. В началото. Ще ни поведе и ще ни остави нататък да продължим. Ще ни благослови /предполагам/. Решихме.

„Вие от телевизиите все такива ги вършите. После хората ни се смеят. Орязали сте ме така, че не мога да се позная.” „Тя една свързана мисъл не каза, после се чудя какво да пускам. Коя е тая, каква е?”

После влязохме на Литургия. От лагера на Борис стояха навън. И се подхилваха ехидно. „Защо не влизат?” – питам. „Така бе, защото са извън.”

Неделното Евангелие. Удар в десятката. Притчата за стопанина, който приготвил богата вечеря и канел. Първо приятелите. Те имали работа. После от улицата и още място имало. Накрая най-окаяните. И изведнъж ми стана ясно. Ние, дето сме в църквата, сме най-окаяните и няма какво да се сърдим на журналистите, че ни го казват. И мен ме орязаха, ама какво? Те си знаят. И аз си знам. На тези, които стоят на прага на църквата и не влизат, ми се щеше да им кажа: „Тя е ваша, първо вие бяхте поканени, първо вие, красивите личности, хората с потенциал, добрите професионалисти, иноваторите, готините хора. Вие обаче си имате работа.”

Колко радостно беше обаче, когато някои решиха да влязат. Благодарение на такива хора, стана възможно това, което се случи във Варна. Благодарим. На Бога, на св. Богородица, на всички светии.

Как започна всичко?

Първото нещо, което помня е, че Борис ходил и купувал гласове. Трябва да направим нещо. Няма ли да направим нещо? – питам. Отец Василий говорил с някои свещеници, но всички били уплашени. Как така уплашени? Нали изгониха Калиник, бяха толкова единни. Сега какво стана? Не бяха единни. Добре, няма ли да направим нещо? Не знам, ще видим. После говорих с Иван. Трябва нещо да се направи. „Не ми се говори чак, преживявам го много.” „Аз също. Трябва ние да се организираме. Иначе после няма да се чувствам добре.” „Ще направим”.

После дойде и благословението. „Организирайте се с плакати, Явор ще ги разпечата” - каза о. Василий.

Така се появихме с плакати в притвора на катедралата, след Литургията. Като свърши, отидохме да пием кафе. По някое време звъни Иван. „Случи се най-лошото.” „Какво?” „Борис и Игнатий.” „Кой е този Игнатий?” „Проватски епископ Игнатий. Има брат. Дето участва в Биг Брадър. Тошко. Идвай да видим какво ще правим.”

Отидох. Бяхме трийсетина човека пред входа на Кръглата зала. Объркани. Ще протестираме. Трябва да се направи Инициативен комитет. Ами да, ще направим. Кого да изберем за председател? Хайде, Иване! Не е важно кого ще изберем. Избрахме Иван. Заедно с други избиратели, от залата излезе и о. Василий. Беше крайно възмутен и не издържа. Започна да говори, да дава интервюта. Най-голямата тежест падна върху него. Знаех точно как се чувства. До него застана и о. Илия. Трябваше да ги подкрепим. Организирахме се и го направихме. Това бяха едни от най-вълнуващите моменти в цялата история.

Започнахме да проучваме кой кой е в листата на избираемите. Спряхме се на четири имена. Епископите Григорий, Даниил, Йоан и Серафим. После се появиха гей-скандалите в Троянския манастир и еп. Григорий отпадна от нашата листа. За еп. Даниил никой нищо не беше чувал. Само тези четиримата са били монаси в манастир. Последваха блестящи участия на членовете на Инициативния комитет по телевизиите. Личеше си радостта на тези, които участваха. Вълнението. И страх имаше. Онези от свещениците, които се престрашиха, заобичахме още повече. Молехме се. Организирано. Кой когато може.

В деня на повторния избор

След Литургията решихме да се разделим на две. Едните да отидат да пеят пред вратата на избора, а другите – да останат да се молят пред чудотворната икона на Богородица в Катедралата. Аз останах. Какво ли ще се случи? В сърцето ми се бореха две чувства. Едното – някакво спокойствие, а другото – безпокойство и объркване. Тръгнахме за Кръглата зала. Отвън никой не пееше. Останах сам с плаката и с пеенето. Стана ми неловко. По едно време взеха да влизат хора навътре. Влязох и аз. Продължих да пея, вече заедно с другите. Първото име излезе. Милост Божия! Йоан! Кой Йоан? Нашият Знеполски. Слава Богу! Продължихме да пеем. Вече по-радостно. Защо не пеем тропара на Рождество? Може би не се пее. Качих се по-нагоре да питам. В една от паузите го запях. И го изпяхме. Веднъж. Ами да, за нас вече е празник. Дори вторият да е недостоен, няма да го изберат. Ние вече празнуваме. По едно време о. Стоян извика: „Христос Воскресе!” Миг мълчание. „Во истину воскресе!” Вече празнувахме. Обявиха официално резулататие от първия тур. Знеполският епископ Йоан – 22 гласа. Наум – 13 гласа. Мълчание. Борис – 11 гласа. Ууууу! „Оо, моля ви, без ууу!” Серафим – 6 гласа. „СЕРАФИМ! СЕРАФИМ! СЕРАФИМ!” „Ама моля ви се, някои избиратели се смущават!” Продължихме да пеем. Някои почнаха да си говорят.

„Братя и сестри, остана още малко. Приказките няма да ни помогнат. Нека се помолим” – каза о. Стоян. И пак песни. Излизат. Притихнахме. Отвориха вратата. Бяха готови. С 19 гласа е избран епископ Серафим. Ура! „Достойн! Достойн! Достойн!” Прегръщахме се дълго всички. Някои плачеха. Какво стана, това е чудо! Пълна победа. Каква милост! Чак не е за вярване. Гледам другите плачат. Аз само се радвам, не мога да заплача. Вкарвам малко разум, за да се успокоя. Все пак, казвам си, е важно как ще потръгнат нещата след идването на владиката. Не избираме между светци, имаме отговорност как ние ще застанем. Излязох бързо навън. Исках да прегръщам всички, дори репортерката.

 

 

Още от Моята история

Илинден

20.07.2024 г. | Диляна Иванова | Моята история

Както и другите старозаветни пророци, той бил призван от Бога, да възвестява Неговите откровения на хората, да ги наставлява към спазването на Божествения закон, да бди за чистотата на вярата и да подготвя онази духовна зрялост, която би направила възможно идването на Христос.

Силата на тяхната духовност и нищожността на моята

09.05.2023 г. | Женя Маринова | Моята история

Гнездо на духовност и истинска християнска саможертвеност е Девическият манастир „Света Троица” в Ново село. На 9 май 2011 г. Българската православна църква чества за първи път Събора на св. Новоселски мъченици...

Слово за Игнат

04.07.2022 г. | свещеник Алексей Атанасов | Моята история

Преди няколко дни Игнат си отиде от този свят. Тихо и бързо. Той беше като всеки от вас. Всяка неделя беше тук, в храма, като вас. Но приживе Бог му даде да бъде на прага на смъртта. Но в тази тежка житейска ситуация Той остави ума и душата му здрави, за да проповядва в Негово име...

Какво се случва в центъра