Историята на Мишо

Предисловие

Това не е просто някакъв разказ или роман, а историята на един човек, обречен на страдания и неволи от своето раждане. Може би и тази история ще бъде обречена - на състрадание, жалки хули и човешко безгрижие.

Детство

Роден съм в далечната 1972 година в град Плевен, град с историческо минало, но в наши дни, изпълнен с безгрижен живот и условия за клюки и несъществени разговори.

Родил съм се в семейство болнаво и бедно. Баща ми беше болен от епилепсия и затова беше общ  работник.  Често беше в болнични и недоимъкът присъстваше в нашето семейство. Майка ми беше чистачка, впоследствие трудоустроена по болест. Живеехме във ведомственото жилище на дядо ми /чието име нося/, който беше милиционер до 1970 година.

Майка ми положи всички усилия да бъда пълноценен, но както споменах по-горе, живеехме в град, в който всеки надничаше в детската количка „със страх” да не би и неговото дете да е инвалид. Това разведе родителите ми /тъй като майка ми беше "махленка"/, прекрати лечението ми и бях изпратен  в социален дом, едно заточение „без съд и присъда”.

Ученически години

От самото раждане бях с диагноза „ Хидроцефалия”, която обуславя впоследствие „Моргус литъл”, по-просто казано – „вода в главата”, което е причинило увреждания в двигателния ми апарат. На 7-годишна възраст вече бях в социалния дом. Заради сгрешената диагноза на психолога  - „Умствена изостаналост”, постъпих в Първи помощен клас. Там не ми беше нито леко, нито тежко. Ставах сутрин в 6 часа, тоалет, закуска. От 7 до 12 имаше рехабилитация и подготвителна занималня. През т. нар. „обедно-вечерен режим”, минаваше хигиенно-възпитателна комисия.

Най-тежко ми беше през почивните дни, когато всички излизаха на разходка в парка, а аз трябваше да стоя в пансиона, защото никой не се наемаше да ме изведе. Спомням си, че след време се запознах с едно момче, казваше се Веско  /сега е моментът да му кажа: „Благодаря ти, Веско!”/, защото от приятелството ни аз спечелих много. Той ме раздвижи и ме научи как да ставам отново, когато губех равновесие.

Вижте още:

Втора и Трета част

Да укрепим надеждата на Мишо