Христос е всичко за нас

Отмина Великият пост, отминава и Страстната седмица. И така, на Велика събота, в очакване на Христовото Възкресение, правим своеобразна равносметка на изминалите дни.
По примера на петте благоразумни девици от Последованието на Жениха, което се служи в храма в първите дни от Страстната седмица, се постарахме да напълним сърцата си с елея на милосърдието. По обявената инициатива Енорийска задружност за Възкресение в храм „Св. Архангел Михаил” получихме много дарения, повечето от частни лица, към тях се присъединиха и Анелия, Вероника, Йордан и техните приятели от студентската организация Еразъм. Много от фирмите, от които закупихме хранителни продукти, също дариха част от продуктите. На велика сряда благодарение на няколко доброволци от енорията бяха приготвени 200 пакета и от четвъртък започна раздаването им на хора в нужда, за да могат и те да се зарадват за празника. Благодарим и на фирмите, които дариха труд и материали, за да се ремонтира малката сградата към храма, така скоро съботната трапеза за хора в нужда отново ще може да заработи.

И така, времето, отредено от светата Църква, за подготовка, изтича. Остават няколко часа от днешната Велика събота. Храмът вече е украсен за настъпващия празник. Нека послушаме съветите на о. Василий след снощната служба на Опело Христово и да отворим сърцата си за Господ:

Братя и сестри, тази служба, на която извършихме надгробния плач над плащаницата, с която обикаляхме и храма и под която минавахме – всичко това обозначава погребението на Христос, за Когото чухме в Евангелието, че беше положен в гроба, който специално запечатаха и сложиха пред него стражи. И всички ние тази вечер трябва да си заминем с едно специално настроение, и то при всеки сигурно ще бъде различно. Настроение, което се поражда от това, че Христос се намира в гроба, а ние вече знаем, че Той ще възкръсне от мъртвите.

Сигурно ще трябва да си заминем в очакване на Неговото възкресение. Но какво би означавало за нас Христовото възкресение? Сигурно изпълване на надеждата на всеки един от нас? Затова, когато Христос е в гроба, добре е всеки един от нас да надникне в съкровения на душата си човек, за да усети каква е неговата надежда. Някои от нас сега се надяват на мир. Други се надяват на здраве, и аз днес виждах как мнозина от нас минаваха под плащаницата с надежда да бъдат по някакъв начин изцелени... Трети се надяват да укрепнат духом и да усъвършенстват своята вяра. Има и хора, които се надяват на истинския живот в Христа, за Когото ние знаем, че е възкръснал и ни е отворил рая.

Тази наша надежда, която ние имаме в съкровеното си сърце, би трябвало някъде да се реализира, за да бъде истинска добродетел в нас – да се претвори в по-силна вяра, в добри дела, в ново вдъхновение, в радост. Затова нека я намерим тази надежда и също да се опитаме да намерим и това място, където тя ще бъде реализирана. Тоест:

Надяваш се на здраве – може да намериш добър лекар (Христос е добрият Лекар междупрочем, истинският Лекар);
Надяваш се на мир – може да намериш Христос, Който дарява Своя мир;
Надяваш се на силна вяра – може да намериш Христос, Който е реализиране на това, което се не вижда, но Който изпълва всичките надежди;
Надяваш се на живот – може да намериш Христос, Който дарява Себе си като истински Живот;
Търсиш правдата и истината – може да повярваш и да видиш в Христос истината;
Чудиш се как да постигнеш всичко това – може да повярваш в Христос, Който е казал: „Аз съм пътят към истината и живота”.

Христос за нас е всичко, братя и сестри. И е хубаво тази вечер с такава надежда да се приберем по домовете си. Да заспим с надежда на Христос, за да може утре да се събудим с надежда за Неговото възкресение. С радост! Макар че тази радост за мнозина е преплетена със скърби, но за скърбите апостол Павел е казал, че те раждат търпение и нова опитност. А в новата опитност няма как човек да не потърси надеждата. Затова за тези, които сега са в скърби, за нашите братя и сестри от Украйна, които са напуснали своите домове и сега са сред нас и ще празнуват Пасха с нас, трябва да им кажем (ще го кажа и на руски, за да ме разберат всички): „ Надяваме се, че почувствахте, че нашата енория ви приема. Тази година ще споделим Пасха заедно с вас, както можем. Но вие трябва да знаете, че Христос е нашата надежда, понеже е излял Своята любов в нашите сърца чрез Светия Дух. Така в тази скръб вие ще придобиете нов опит – за всеки ще е различен, но дай Бог това да е добър опит. А опитът ще е добър, когато всички останем хора в това изпитание, въпреки всичко. Да запазим сърцето си от злобата, от гнева и от разочарованието, и от отчаянието”.

Братя и сестри, желая на всички мир и Божието благословение да бъде с всички вас! Амин.