Празникът на храма

Той не е като всеки друг ден. Дори да е делник и да вали от сутринта (както тази година), това не отнема нищо от достойнствата му. Нито е по-малко тържествен, нито по-малко хора се събират на празничните служби, нито молитвата и почитта към патрона на храма е по-слаба.
Още на 7-ми, на празничната Вечерня, храмът се изпълни с хора. И с хлябове за Петохлебието. А по време на акатиста всички пригласяха на певците: „Радвай се, Михаиле, велики архистратиже, с всички небесни сили!”
На 8 ноември още за Утринята хората заприиждаха. Дъждът ту спираше, ту се усилваше, а в храмът все повече придобиваше пълнота. Част от нея беше и хорът на певците, обучаващи се в курса по източно пеене към Духовно-просветния център.
След Светата Божествена литургия празникът се пренесе на двора. С панихида на гроба на първия свещеник, служил в храма, протойерей Константин Дъновски, отдадохме почит на възрожденците, чието дело, както каза иконом Василий Шаган, трябва винаги да помним с благодарност. Те още преди Освобождението, преди да се сдобием отново с държава, водени от духовниците и учителите, са възродили паметта българска. Строили са храмове и училища и въз основата на Евангелието и християнската вяра са будили паметта за онова, което трябва да пазим, докато сме живи, за да имаме и държава и да сме истински човеци.
Тогава дойдоха и специалните гости на празника – ученици от Търговската гимназия и група възпитаници на Дневен център – Чайка. В голямата зала на втория етаж, където някога е заседавала Варненската църковно-училищна община „Напредък”, те научиха историята на храма и на първото българско училище в града ни. Поговориха и за празника на св. Архангел Михаил, и за отминалия наскоро празник на будителите, част от които са били хората, дали мило и драго, за да го има днес това кътче от Възраждането в центъра на Варна.

След водосвета и благодарствения молебен за здраве беше благословена празничната трапеза.
Благодарим на всички, които помогнаха с дарение или със служение за празника на св. Архангел Михаил!