Гледната точка на Бога

Проповед на иконом Василий Шаган в Неделята след Неделя подир Въздвижение. 27.09.2020, храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Две неща има в днешното Евангелие. Първото е, че ние без Бога нищо не можем да направим, въпреки че ни се иска да вярваме в това, че можем. И като че ли от майчината утроба ни се внушава, че можем, но в същото време, оставайки насаме със себе си, осъзнаваме, че не всичко можем. И даже тези най-добри рибари, които цял живот с това са се занимавали, с това са израсли и това е тяхното призвание, и те са осъзнали това. Защото Христос им напълнил мрежите с риба така, че те са били учудени както никога, и именно поради тази причина Петър казва: „Иди си от мене, Господи, защото аз не съм достоен, да бъдеш до мене”… И ето, братя и сестри, второто нещо, което можем да узнаем в днешното Евангелие – това, че в човешката немощ и в човешката неспособност винаги може да се прояви силата Божия.

Ние много често, признавайки своята немощ, достигаме до дълбоки чувства за вина и дори за нищожност. Даже много често ни се внушава, че така е редно – да признаем, че сме пръст и пепел, защото сме излезли от пръстта, че сме немощни… Както Петър, заставайки пред Христос, решително е готов дори да скъса връзка с Него, виждайки Неговото величие. Така и ние много често, осъзнавайки своята немощ пред величието на Бога, стигаме до това чувство на отчаяние, че нищо не струваме. Но Христос по друг начин погледна на тази ситуация и каза на Петър: „Не бой се, защото Аз ще ви направя ловци на човеци!” Представете си, не просто ще се променят, а ще станат нещо, което дори не могат да си представят... Христос ги избра за Свои ученици, за Свои последователи, които ще трябва да уловят в мрежите на Неговото слово целия свят. Което всъщност стана в последствие. И затова нашата Църква е апостолска, защото винаги проповядва словото Божие, както направиха апостолите.

И ето, разсъждавайки за своята нищожност и виждайки призванието, което Христос отправи към Своите ученици, и вярвайки в призванието и предназначението, които ние имаме, дадени от Бога – да се уподобим на Него и да станем наследници на Неговото царство – нали разбирате, че не можем да живеем само със съзнанието за своята нищожност. То много често вместо смирение на гордостта ни и приемане, че силата е у Бога, ни носи духовна немощ и отчаяние. Но не само защото чувството за вина е силно, а защото нямаме контрааргумент на това чувство, нямаме контрапункт, за да подплатим себе си така, че да придобием истинско самочувствие...

Задавали ли сте си някога въпроса, а всъщност как Христос гледа на хората?Щом е направил всичко възможно да издигне хората от разбирането за смъртност и от отчаянието и дори е отишъл на Кръста, явно, че по друг начин гледа на нас. Така, както гледа на Петър – от рибар го направи апостол, и не само него. Така, както казва в словото Божие – „вие сте светлината на света”... „вие сте солта, която трябва да осоли всичко”... И когато виждаме, че Христос по този начин гледа на нас, и в същото време осъзнаваме нашата греховна немощ, маловерие, малодушие и отдалеченост от това призвание, трябва да намерим в себе си този кураж и тази надежда, които да ни накарат да повярваме, да се изправим и да започнем да работим за своето предназначение. Да бъдем сол, да бъдем светлина, да бъдем пратеници на Христос, да бъдем хора, да се уподобим на самия Бог. В това има голяма надежда, защото самият Бог вярва в нас, че можем да бъдем такива. Стига и ние да го повярваме. (...)
Текстът е със съкращения, чуйте проповедта до края в прикачения видео файл: