Да вярваме истински

Проповед на отец Алексей Атанасов във Втората неделя на Великия пост – на св. Григорий Палама. 24.03.2019 г., храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, Варна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
В Евангелското четиво (Марк 2:1-12), което е определено да чуем днес, трябва да забележим едно важно нещо. Когато Христос вижда вярата на тези четирима мъже, които носят разслабения, Той бил много учуден. Това трябва да бъде пример и за нас.

Човек може да се моли много дълго, да ходи на служби, да прави какво ли не, но именно тази смелост, тази дързост трябва да има в себе си. И когато отиваме на служба, и когато се молим, трябва да имаме такава дързост, като тези четиримата. Не толкова в многословието на молитвите, колкото в тази дързост към Бога и в осъзнаването Му като Син Божий – тогава Христос би чул молитвите ни. Трябва да имаме тази нагласа и Бог ще забележи, че имаме това дръзновение към Него. (...)

Като си мислех и се подготвях за проповедта, се запитах кое е по-лесно... На нас ни се струва, че човек да има телесно здраве , е много трудно, и пренебрегваме душевното, но като се замислих в една психиатрия какво се случва... Лекарите имат възможност да лекуват телесното здраве, но душевното здраве почти не се лекува... Потиска се някакви неща, но лечението практически почти на 90% е невъзможно. И ето Христос казва: „Прощават ти се греховете”. И ние трябва да имаме това дръзновение. Когато идваме на изповед, да осъзнаваме, че всъщност на първо място стои душевното ни здраве. За Господ Иисус Христос е много лесно да ни даде и телесно здраве, но първо иска да види - ние да пристъпим към Него

Нека запомним това дръзновение на тези четирима мъже, които не като обикновените хора казват: „Дай да пробваме”, просто така, на късмет да разчитат. Не, те наистина са осъзнавали Христос като Син Божий. (Вж. цялата проповед във видео файла)

Но освен смелост и дръзновение в тези мъже има и обич – към разслабения. Именно тези две неща – обичта и дръзновението към Бога – иска да види в нас нашият Господ. Когато някой наш приятел или близък е болен, ние много често не намираме в себе си сили, а трябва. Трябва да показваме обич и грижа към този човек в немощ. Именно това трябва да се стремим да придобием и да добавим към вярата си в Бога, това иска да вижда Бог в нас. Амин.