Вярата не е знание, а общение

Проповед на иконом Василий Шаган в IV неделя след Петдесетница. 24.06.2018 – Рождение на св. Йоан Кръстител. Храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Възлюбени братя и сестри,
Евангелието, което чухме току-що, повествува за римския стотник, който въпреки своето положение се изправя пред Христос, един не особено известен за времето си юдейски пророк и учител, за да му поиска нещо, което шокира съзнанието дори на съвременния човек – да бъде излекуван неговият слуга… Свикнали с коравосърдечието на хората наоколо, пък и със своето, трудно можем да повярваме, че любовта го е водела да направи това. Три пъти се принизил пред тези, които били под неговата власт, загрижен за своя слуга.

Тази вяра впечатлила самия Христос: „истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра” (Мат. 8:10)

Да имаш вяра, воден от любов, е вяра, с която ние не сме свикнали. Нашата вяра е едно обикновено знание – знание, че Бог съществува, знание, че Бог прави чудеса… Но това не е вярата, която Бог иска да намери в нас, защото тази вяра не е водещата сила. А стотникът от любов му към слугата повярвал в Христос като целител и чудотворец, и влязъл в общение с Него, смирявайки и принизявайки себе си. Неговата вяра е общение с истинския Бог, пълно доверие и отдаване на Господа.

Да застанеш пред Господа, братя и сестри, в очакване на Неговата милост, в очакване на Неговата благост, с надежда, че само Той може да облагороди твоето сърце, това е друга вяра. И  когато ние казваме, че вярваме в Бога, нека не опростяваме своята вяра до обикновено знание за Него. Напредвайки във вярата ние не просто прелистваме учебници да опознаем Кой е Бог, а е необходимо да отворим своето сърце към своите ближни, защото само в любовта към тях, подобно на стотника, можем да познаем и повярваме в Бога, Този, в Когото единствено можем да открием безграничната любов, която прави чудеса…

Но за разлика от стотника ние много често дръзваме да поканим Христос в своя дом, в своето сърце, без да сме готови да признаем, че всъщност не сме готови да Го приемем. Защото, ако си представим, че в този миг, призовали Господа, Той, Който ни чува, ще дойде и ще влезе в нашия живот, в нашия дом, в нашето сърце, с цялата пълнота на Своята Божествена слава, с цялата пълнота на Своето Божествено царство, то можем ли, слагайки ръка на сърцето си, да кажем: „Аз съм готов, като дойде Господ, да тръгна с Него”? (…)

Не е случайно, че именно днес честваме и раждането на св. Йоан Кръстител, защото в образа му ние виждаме този Предтеча, който подготвя идването на Христос за всеки един от нас. А го подготвяше, както знаем от Писанието, по един много особен начин – призоваваше всички към покаяние. Тоест към преобразяване на своите жизнени нагласи и мироглед, към готовност в корен да променим отношението си един към друг и към Бога…