Човешкото достойнство

24.07.2022 г.
Изцелението на разслабения  - художник: Елена Черкасова
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Шестата неделя след Петдесетница – 28 юли 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри, в днешното Евангелие чухме за поредното чудо, което извърши Христос. Чудо, което Той извърши с една дума, като каза на разслабения: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете”… Не е лъжа, братя и сестри, че ние, когато оставаме един на един с Бога, осъзнаваме, може би не по този начин, своята падналост чрез своята греховност, но осъзнаваме своята неистова немощ, в която не можем дори глава да повдигнем. Но всичко това, особено като чухме днешното Евангелие, не е за отчаяние. Защото пред нозете на Христос този, който е бил разслабен, е получил най-голямата надежда и изцеление – от Този, Който каза „Дерзай!”.

Как може да кажеш на един разслабен, изпаднал, немощен отвсякъде човек „дерзай”, когато виждаш, че целият му вид е за окайване и за отчаяние?! Но наравно с „дерзай” Христос казва: „Прощават ти се греховете”. Уникален момент, са който ние не винаги си даваме сметка какво ли означават тези думи, за разлика от древните хора. Защото ние за прошка имаме някакво великодушие от своя страна, но древните хора по друг начин са разсъждавали както за греховете, така и за прошката на греховете. Затова книжниците там на момента осъдили Христос: „Той богохулства… само Бог може да прощава грехове!”

Да простиш на някого, това не е просто да изразиш милост или да се смириш пред този, който е съгрешил пред тебе. Така и ние можем… Да простиш на някого греховете, означава да му дадеш възможност той да се изправи, като си готов да му подадеш ръка и да бъдеш заедно с него в това изправяне. Да простиш на някого, означава, че ти си видял, че този, макар и разслабен, макар и немощен, макар и грешен, макар и покварен, макар и променил заради греховете си целия си образ, всъщност той може да се изправи, и в него има всичко това, което Бог е заложил в него – в достойнството на образ и подобие Божие… Само Бог може да има такава любов и такава милост, че от повалените да направи Свои служители и от най-нищите да направи Свои последователи (…)

Още по темата
Още от Проповеди

Да се доверим на Бога

25.08.2024 г. | свeщеник Алексей Атанасов | Проповеди

Маловерието е през цялото време в нас. И ако се наблюдаваме и изследваме себе си – къде в нашия живот проявяваме маловерие, защо често не ни стига търпение, винаги ще стигаме до едно и също... Какво да правим, ако не ни достига молитвата?...

Всичко е за наше спасение

28.07.2024 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Има такива душевни хора, които приемат единствено съществуването си в този свят. Самият Господ напуска техните предели със смирение. Не прави нищо повече. Не ги наказва, не ги заплашва. Те дори да видят чудо, пак ще го отхвърлят...

Когато сърцето търси изход

21.07.2024 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Как трябва да живеем, за да каже Той: Ето, този е Мой възлюбен син?!... Колкото и странно да е, това започва с дръзновението да видиш другия човек, с дръзновението да откриеш себе си в другия, да направиш така, че той да бъде щастлив и радостен...

Какво се случва в центъра