Човешкото достойнство

24.07.2022 г.
Изцелението на разслабения  - художник: Елена Черкасова
Автор: иконом Василий Шаган

Проповед на иконом Василий Шаган в Шестата неделя след Петдесетница – 28 юли 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри, в днешното Евангелие чухме за поредното чудо, което извърши Христос. Чудо, което Той извърши с една дума, като каза на разслабения: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете”… Не е лъжа, братя и сестри, че ние, когато оставаме един на един с Бога, осъзнаваме, може би не по този начин, своята падналост чрез своята греховност, но осъзнаваме своята неистова немощ, в която не можем дори глава да повдигнем. Но всичко това, особено като чухме днешното Евангелие, не е за отчаяние. Защото пред нозете на Христос този, който е бил разслабен, е получил най-голямата надежда и изцеление – от Този, Който каза „Дерзай!”.

Как може да кажеш на един разслабен, изпаднал, немощен отвсякъде човек „дерзай”, когато виждаш, че целият му вид е за окайване и за отчаяние?! Но наравно с „дерзай” Христос казва: „Прощават ти се греховете”. Уникален момент, са който ние не винаги си даваме сметка какво ли означават тези думи, за разлика от древните хора. Защото ние за прошка имаме някакво великодушие от своя страна, но древните хора по друг начин са разсъждавали както за греховете, така и за прошката на греховете. Затова книжниците там на момента осъдили Христос: „Той богохулства… само Бог може да прощава грехове!”

Да простиш на някого, това не е просто да изразиш милост или да се смириш пред този, който е съгрешил пред тебе. Така и ние можем… Да простиш на някого греховете, означава да му дадеш възможност той да се изправи, като си готов да му подадеш ръка и да бъдеш заедно с него в това изправяне. Да простиш на някого, означава, че ти си видял, че този, макар и разслабен, макар и немощен, макар и грешен, макар и покварен, макар и променил заради греховете си целия си образ, всъщност той може да се изправи, и в него има всичко това, което Бог е заложил в него – в достойнството на образ и подобие Божие… Само Бог може да има такава любов и такава милост, че от повалените да направи Свои служители и от най-нищите да направи Свои последователи (…)

Още по темата
Още от Проповеди

Избрали Бога и светостта

15.06.2025 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Благодарение на тези светци ние днес имаме утвърдена Църква, утвърдена общност, утвърден народ…, който, някак си, не вярва, че може да стане светец. А всъщност това е нещо достижимо, ако ние го пожелаем...

Истината е живот вечен

31.05.2025 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Само човекът е способен да роди истината и да познае Бога, да формулира понятия като вяра, като единосъщен. И то така, че да ги разбират всички след нас. Затова тази истина не е моя и твоя, тя е нашата истина – онова, което ние можем да родим в единство...

Кой трябва да проповядва в Църквата?

18.05.2025 г. | свещеник Илия Попов | Проповеди

Самарянката не останала равнодушна. Въпреки че живеела в грях, тя живеела и с надеждата за идването на Спасителя. „Да не би това да е Христос” – си мислела тя и отишла в града, и проповядвала на всички...

Какво се случва в центъра