Алтернатива - септември, 2023

В началото на септември излезе новият брой (286) на сп. „Алтернатива”. Църковната нова година ни въвежда отново в празничния богослужебен цикъл и пред нас неизменно се изправя Светият Кръст Господен, издигнат някога от Йерусалимския патриарх при намирането му, за да го покаже на събралия се народ. Но не само като символ на нашата вяра, а и да припомни главното, което се е случи на него – принасянето на Божия Син в жертва за нашито спасение...
Не може да отминем този Кръст. Не може да отминем тази Жертва, ако наричаме себе си християни и твърдим, че вярваме в Спасителя - Христос. Защото чрез Неговата жертва стана възможно нашето изцеление от греха и смъртта... Стига да поискаме тази лична среща с Него, да Му се доверим...
Затова темата на броя съвсем ясно е свързана с наближаващия Господски празник – Въздвижение на Светият Кръст Господен. Защото без разпятието не би било възможно и възкресението. Без да понесем своя кръст спрямо ближните, не може и да възкръснем за Бога. И всеки опит, да се „заобиколи” тази истина, да се опрости „практикуването” на нашата вяра, ни оставя беззащитни и самонадеяни, разчитащи на собствените си сили, докато те свършат, и докато не се обърнем към Бога...

Автори в септемврийския брой са: свети Игнатий Брянчанинов, Лимасолският митрополит Атанасий, Навпактският митрополит Йеротей Влахос, монах Моисей Светогорец, протойерей Венцислав Попиванов, свещеник Илия Попов. В броя продължава и поредицата, посветена на Символа на нашата вяра, от книгата „Нашата вяра” на архимандрит Серафим Алексиев.

В анонс – редакторската колонка на броя:

Животът ни е безкраен низ от срещи. Едни са важни, други по-маловажни, трети –безлични, а някой спокойно може да пропуснем. Но има една среща, която всеки човек рано или късно ще осъществи. Това е срещата с нашия Създател. Тази Среща е най-ценната в човешкия живот, това е среща, която не бива да пропускаме, затова е много важно мястото на срещата.
Човек винаги усеща в себе си една самотност – защото никой и никога няма да го разбере докрай, никой няма да бъде с него във всеки миг от живота му. В моменти на радост, когато сме заобиколени от близки и познати, често забравяме за това усещане. За кратко или по-дълго време се разсейваме с присъствието и съпричастността на другите. Но въпреки че, когато останем сами, радостта ще помръкне, все пак нещо от нея ще се запази. Нещо, което утешава и гали душата.
При скръбта обаче не е така. Колкото и хора да ни съчувстват и помагат да преодолеем мъката, ние имаме нужда някой да я сподели с нас, да поеме върху себе си част от нейната тежест, да облекчи нашето бреме. Близките ни хора не могат напълно да ни утешат, защото скръбта е дълбоко в нашето сърце. Така дълбоко, че никой не може да слезе с нас в този личен, земен, временен ад. Никой, освен Този, Който е слязъл в истинския ад. Никой, освен Христос.
Получава се така, че Кръстът е не само оръжие за нашето спасение, не само светиня, пред която благоговейно се прекланяме. Той е и място за среща с Бога. И никъде, в нито една друга точка, тази среща не е толкова непосредствена, толкова удивителна и толкова близка. Важно е да разберем всичко това, да се смирим и да възложим упованието си на Неговата воля и милост. Защото: „Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан 3:16).
Явор Георгиев

Може да закупите списанието в някой от варненските храмове.