Острожкият Чудотворец донася утеха

Явявайки се насън и давайки духовни поучения, св. Василий Острожки  е променил из основи хода и начина на живот на отделни хора, като им е показал пътя и ги е вдъхновил да устоят в света, пълен с изкушения и предизвикателства.
Едно такова духовно преживяване, което възродило и преобразило понататъшния й живот, е описала Вера Вукич, по баща Лазаревич, преподавател по вероучение от Цетине.

Родена съм на 13 февруари 1960 година в Андриевица. Моята покойна майка Перса Лазаревич беше вярваща. Тя почиташе особено светия отец Василий и Острожката светиня.

Когато съм навършила шест месеца, през лятото на същата година, майка ми, носейки ме на ръце, ме отвела в Острог. Кръстили ме в Горния манастир. Сега си мисля, че това по някакъв начин е определило моят бъдещ житейски път и духовното ми възрастване в Господа.

След дълга и тежка болест, моята майка се упокои на 1 септември 1983 г. на 47 годишна възраст. Погребана е в градското гробища в Андриевица. Раздялата с моята майка беше много тежка за мен. Плачех по цели дни, не намирайки утеха.

Преди да се навършат 40 дни от нейното упокоение, майка  ми се яви насън и ми каза:  

-  Защо толкова плачеш, Вера? Иди в Острог, запали ми свещ и ми донеси малко светена вода.

На следващата нощ насън ми се яви св. Василий Острожки. Целият блестеше в светлина . Беше облечен в архиерейски одежди. От страх не се осмелих да го погледна в лице. С глас, носещ утеха, светецът ми каза:

- Ела в Острог и ще ти олекне.

Постъпих така, както ми беше казано.  Без да отлагам, отидох в Острог. Пред портите на Долния манастир се натъкнах на о. Лазар Аджич. По това време о. Лазар беше събрат на манастира Острог, по чин йеромонах. Не го познавах. Той ми каза: „Помози Бог, сестро! Откъде идвате?”

- Бог да помага и на Вас, отче! – отвърнах му аз. След това му обясних по-подробно какво ме води в манастира.

Тогава той ми каза:

- Отидете в Горния манастир, поклонете се на св. Василий и запалете свещ за упокой на душата на Вашата майка. Ще Ви чакам в Долния манастир.

Отидох в Горния манастир и се поклоних на светеца. Почувствах мир, спокойствие и утеха. Сякаш тежък камък се отвали от сърцето ми. Запалих свещ за упокой. Взех шишенце със светена вода, както покойната ми майка поиска насън.

След това се върнах в Долния манастир и потърсих о. Лазар. Той отслужи панихида за майка. Тръгнах  си от Острог утешена и с мирна душа. Отидох на гроба на майка ми в Андриевица и го полях със светената вода, както тя ми бе заръчала насън.

Оттогава о. Лазар стана мой духовник. По-късно той бе поставен за игумен на манастира Челия Пиперска край Спуж. След това, през 1991 г. – за настоятел на Острожкия манастир, начело на който остана чак до своето упокоение през 2000 г. Той ми даде много изключително полезни духовни съвети. Въведе ме в пътя на православната вяра. Снабдяваше ме с духовна литература. Така, благодарение на милостта на св. Василий, тръгнах по духовната пътека на светото Православие, което стана смисъл на моя живот.

Слава на Бога за всичко! А на св. Василий Острожки Чудотворец, нека е слава и милост во веки веков! Амин!

ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ МЕНИНГИТ И ЕПИЛЕПСИЯ

На 11 август 2005 година острожкият йеродякон Пантелеймон е описал изцелението на петгодишната Александра от менингит и епилепсия по застъпничеството на св. Василий Острожки. Записът е направен по свидетелството на бащата на Александра – Срджан Филипович от Белград.

Александра била на пет години, когато се разболяла. Лекарите не могли веднага да установят какво е заболяването. На крака карала менингит, поради което състоянието й много бързо се влошило и скоро тя не можела нито да стои, нито да ходи. Болестта била вече  в напреднала фаза, когато в Инфекциозната клиника в Белград поставили вярната диагноза.

Лекарите положили големи усилия и започнали лечението й с изключително силни медикаменти. Междувременно било установено, че детето има и епилепсия.

В Острог беше доведена през август 1999 година в много лошо състояние – не можеше да ходи. Донесоха я на ръце, с температура и големи лимфни отоци по врата. На половината път родителите изпаднали в голямо колебание дали да вървят към Острог, или да  останат в болницата в Подгорица поради лошото общо състояние на болното дете, но, слава Богу, решили да продължат към манастира.

Пред кивота с мощите на Александра бе прочетена молитва. По време на молитвата майката, която държеше детето на ръце, почувствала утеха от Светеца и уверение, че всичко ще бъде наред и молитвите им ще бъдат чути.

След молитвата пред мощите Александра сама извървяла пътя до жилищните сгради, а след това и до Долния манастир – весела и игрива.

След завръщането в Белград бил извършен преглед на детето и резултатите от теста за менингит се оказали отрицателни. Енцефалограмата показала, че са изчезнали и всички признаци за епилепсия. Това станало без никакво лечение, за велика почуда на невролозите от Невроложката клиника на Палмотичевата улица в Белград.

Днес Александра е на тринадесет години, има отличен успех в училище, пее в църковен хор, свири на пиано и всяка година идва на поклонение в Острог.