Пътя го извървяваме ние

Цветана Манева в интервю на Ю.Кадриев с тревога, надежда и за пътя, по който вървим.

На фона на тази свобода на словото, която имаме днес - интернет, телевизиите, вестниците - в това цялото количество информация, която ни залива и опитите да бъдем възпитавани, вие виждате ли някъде такъв будител?

(С дълбока въздишка) В цялата ситуация, тези които могат да бъдат наречени будители и могат да служат за пример на останалите, мисля, че не съществува среда, за да бъдат чути. Вече съществува и някакво отношение, което не е много пристойно, бих казала, към хора, които са начетени, умни... Хора, които са се посветили на кауза и са последователни... Хора, които могат да се изразят... Хора, които знаят, че миналото не трябва да бъде зачертавано, и не искат да попадат в групата на хората, които зачертават миналото, просто защото много добре знаят – тогава не биха могли да вярват в бъдещето. Става въпрос за една духовна разлика, а вече и раздвоение в нашето общество, което дори да посоча някого, като име за пример, и да го нарека будител, страдам от усещането, че с това ще навлека неприязън към човека.

Лесно ли се отказваме от миналото си?

Много лесно! От близко, от далечно.

А защо?

Когато човек иска да се осъществява единствено, самостоятелно, в настоящето, е прекалено прагматично, а прекаленият прагматизъм води до цинизъм. А на един циник винаги му е много лесно да се отрече от всичко.

Вас самата, какво ви буди? Какво ви събужда?

Най-вече ме събужда чувството ми за справедливост. И се старая то да не угасва, това мое усещане. Непримиримостта ми към лицемерието, към подлостта, манипулацията, спекулацията и най-вече празните обещания. Мисля, че даването на празни обещания е престъпление, защото поразява вярата на човека и би трябвало да се криминализира.

Събужда ви чувството ви за справедливост... Има ли справедливост в отношенията ни в така наречения 21-ви век, в който твърдим, че живеем?

В своите отношения се старая точно това да не изпусна.

Като цяло, в обществото?

Не! Ние страдаме от дефицит на справедливост. Това е голямото ни страдание! Но не знам защо не искаме да ни олекне.

Вашето пожелание към българите на този ден?

Първо, моите добри чувства! Моето пожелание е за кураж и вяра, колкото и трудно да бъде тя поддържана. И увереността ми, че много зависи от самите нас. И най-важното – да внимаваме, когато извървяваме пътя. Иначе имаме достатъчно управляващи, които ни сочат целта и твърдят, че ни водят към нея, но пътя го извървяваме ние. И тогава трябва много да внимаваме, дали не ходим по крива пътека!? (bTV, 2012)

Източник: btvnovinite.bg