Готовността да видиш себе си

Тренинг-срещите в „Съпричастност” продължават и новината е, че набират смелост. Смелост за всеки от участниците да разкрие недотам светлите очертания на своята личност. „Смел” е другото име на Готовността да видиш себе си. Но не да видиш сам  себе си в щадящата защита на самотата, а пред другите. Защото така е по-ясна видимостта. Вижда се как обратната връзка захранва личните резултат и смисъл.

Четвъртата среща от 17 февруари беше за когнитивните изкривявания. Психологът Емилия Бойчева обясни тяхната природа. Често изкривяваме, когато приемаме и обработваме информация, извършвайки ново познание за света около нас и за другия, но правим грешки в комуникацията. Познавателните ни  функции някак изкривяват информацията, която получават. Емилия говори за т. нар. черно-бяло мислене /„ или всичко, или нищо”/, също за катастрофичното мислене /вътрешно неоправдано очакване за катастрофален резултат, което оцветява нашето възприятие и тогава трябва да си дадем сметка за разликата между вероятност и възможност/, за свръхгенерализирането с „винаги”, „никога”, „всички”, „нищо”.

Анализирането на изкривяванията продължи с „четенето на мисли”, при което е съвсем очевидно, че не можем да четем мислите на другите, можем само да предполагаме. Етикетирането пък е лесно поставяне на етикети на хората и общуването ни с тях минава през предварително сложения етикет. Хиперболизирането на смисъла е нелогично преувеличено тълкуване на неговата важност за ситуацията. „Той ме предаде”/Съпругът е закъснял./ Изкривяване е неглижирането на смисъла – „Какъв е твоят принос в дома?”, „Нищо не си постигнал”. Персонализирането е да приемеш нещо лично, мислейки се, че ти си причината за нещо. „Аз съм виновна това да се случи”.

Идеята на всички тези посочвания със съответните примери на срещата е да подобрим комуникацията си, като добием чувствителност към подобни ежедневни изкривявания. комуникиране.

Психологът Милена Петрова даде нагледно основните стилове за общуване: агресивно общуване/ „Аз съм наред, но ти не” с резултат „Аз печеля, ти губиш”/, пасивно поведение / „Аз не съм наред, но ти си” с резултат „Аз губя, ти печелиш”/, пасивно-агресивно поведение /”Аз не съм наред, но и ти не си” с резултат „Аз губя, ти губиш”/, асертивно общуване /”Аз съм наред и ти си наред” с резултат „Аз печеля и ти печелиш”/.

В центъра на тренинга имаше игра на наемодател-наемател-наблюдател с разделяна на групи по трима, които да получат всяка от трите роли. Който успя, с искреност и смелост, стигна до себе си – ролята, която играе в ежедневния живот.

Отец Василий Шаган направи своя духовен анализ и обърна гледната точка по невероятен начин:

„Изкуството да общуваме е трудно постижимо.

Но в неистовото желание да овладеем това изкуство има нещо, което не ми харесва. Нещо изкуствено. Искаме да влезем в някакви предварителни и от някого зададени рамки на общуване и това пречи на нашата искреност.Някои хора умеят да общуват, не защото са научили всички методи или са посещавали подобни групи, а защото имат някакви по-правилни нагласи към другия. Продължавам да твърдя, че истинското общуване е тогава, когато човек има нормална, правилна нагласа към другия. Има една правда, няма две; има една истина. И когато човек се съобразява в общуването с нея, тогава диктува Правдата, независимо дали ние живеем според нея, или не. Ние в своята различност имаме и различно отстояване на позициите. Но ако си постигнал своята цел не по правилен начин /неправедно/, използвайки манипулации, лъжа, флирт… В същото време забелязах в групата, че мнозина с всички сили се стремиха да бъдат себе си. Не е ли нормално човек да е скромен, да не тропа по масата, понякога да е свит, стига да не  позволява някой да го тъпче? Когато човек с цената на всичко иска да спечели в своите желания, каузи и епични битки, той е по-склонен да използва различни нечестни методи. И е хубаво човек да не с е страхува понякога да губи. В живота има различни ситуации. Ако приемем това нормално, няма да има у нас отчаяние.

Лично на мен много ми хареса тази игра, защото всеки един и всички успяхме да видим кой кой е. Понякога от извода, който си направил, ти се иска да скочиш от прозореца. Друг път си мислиш: „Брей, аз успях” и се чувстваш самоуверен. Дали обаче това удовлетворение е добро и полезно? Според мен, невинаги. То може да изиграе и някаква лоша шега.” (още)

Следващият опит да пробваме в роля себе си ще бъде на 24 февруари от 18 часа в Голямата зала на Архангела.