Неувереността

09.03.2017 г.
Автор: Десислава Неделчева

Съпричаст-на среща номер 5 на 24 февруари започна с горното понятие. По какъв начин в агресивния, пасивно-агресивния и пасивния стилове на общуване се проявява нашата неувереност? Критерият ни за едно истинско асертивно, равнопоставено, уважаващо достойнството, собственото и на другия, поведение се крие в отношението към другия и себе си.

Ето някои примери. Агресивният човек компенсира своята неувереност. Ако някой тръгне да общува с нас от позиция отгоре, и ние така тръгнем, какво ще се получи? Лесно е: конфликт. Тръгнем ли пък от позиция отдолу, ще се почувстваме като угодници. След като вече знаем, че вътрешният мотив на този човек е неговата неувереност , правилната посока е да тръгнем към него така, че да го успокоим с Аз виждам, разбирам…Той търси признание, но го търси по един невротичен начин; може да го признаем, за да изравним позициите. Трябва да приемем емоцията на другия. Много често гневът е вторична емоция. И също често ние не приемаме емоциите на другите – когато някой плаче, ние му казваме: Недей да плачеш! А когато е ядосан: Не се ядосвай! Спри да блъскаш, иначе ще дойда да те нашамаря. Когато приемем отсрещната емоция, човекът някак се успокоява. Спада емоцията и вече разумът може да действа. Това означава да видиш другия. Започваме да се опитваме да видим отвъд видимото, отвъд поведението и да разберем, че този човек реагира по един неестествен начин. Той сякаш не отчита какво въздействие има върху другия. Той е в свой филм и не е добре. Да сме уверени, означава да имаме спокойно отношение към себе си и другия. Ако ние винаги търсим справедливостта, никога няма да направим прошка. Правилно е онова отношение към другия, когато отделяме неговата слабост. Не става дума тук за навеждане, а за изравняване на позициите. Винаги им някаква малка част,  минимална, в която отсрещният е бил прав. Ние виждаме, че той се изразява по един неадекватен начин и е необходимо да се запази неговото достойнство. Очевидно е, че той се държи по един болестен начин, но е в наша власт да запазим нашето и неговото достойнство. Когато срещаме многократно човек с всякаква липса на възпитание и култура, ние не го превъзпитаваме. При агресивното поведение има навлизане в границите на другия. Работата ни е да не навлизаме в границата на другия, защитавайки нашата.

Още един пример, този път на пасивно поведение. При пасивния стил, човек губи представа за своите желания и  нужди. Страхува се да поеме лична отговорност, за да не бъде изоставен. Той вижда себе си през призмата на другия, проявявайки човекоугодничество. Подчинява се на своята неувереност.  Той проявява невротична потребност от приемане, принадлежност и одобрение. Чуваме го да казва: нищо не е по моя вина; моите успехи и провали зависят от другите; нямам контрол над живота и времето си; непрекъснато съм на разположение на някого; другите се възползват, понякога доста безцеремонно; непрекъснато се съобразявам с неща, които не желая. Пасивният изпада в ролята на мъченик и жертва. Трупа в себе си яд, гняв, обида, поради невъзможността да задоволи собствените си потребности. Той се движи в един коловоз и не променя нищо. Губи самоуважение и възприема себе си като по-маловажен от другите. Може да прекара много време в близки отношения, които всъщност не харесва. Има склонност към депресия, а за околните е трудно да бъдат около някого, който не казва това, което мисли. Накрая, той с всичко е съгласен, но хората се изморяват от жертвата му.

Ролевите игри в тренинг-срещата бяха изключително забавни и показателни. В първата от тях, целта беше човек да успее да види другия, да види неговите нужди и страхове. Двама доброволци играха бивши съпрузи. Мъжът искаше да вземе непредвидено детето си, а жената бранеше своите и нуждите на детето си, което в момента имаше училищен ангажимент. Всеки отстояваше своите позиции и желания, докато накрая постигнаха компромисно решение. Игрите продължиха с ролите на властна майка и неуверен син, който трудно отстоява самостоятелни решения. Третата игра беше между същата властна майка и нейната дъщеря, която обаче успя да се пребори с настойчивото отношение на майка си и асертивно да легитимира своите решения.

 Отец Василий каза в края на срещата: Много често в общуването хората заявяват своята позиция, но не се аргументират. На мен това много ми липсва. Аргументацията е знак на уважение, което успокоява напрежението и би накарала събеседниците да се видят, да имат отношение един към друг, а не само да отстояват своята позиция.

Нека не се страхуваме да губим. Смирението и кротостта са основни добродетели в общуването. Какво би означавало смирението в една конкретна ситуация? Повечето биха се озадачали от въпроса какво означава кротост в отношенията. Според мен, кротост означава именно тази асертивна основа: уверен човек, който твърдо е стъпил на краката си. Св. Йоан Златоуст има едно смело тълкувание на Христовото смирение - Той е смирен, защото всичко има. Да, Той наистина има всичко като Цар на света и като Творец, но Той има и вътрешен мир. Христос  е попадал наистина в различни ситуации, ако изследваме Евангелието, дори се е разгневил на търговците в храма. В същото време казва, че е смирен и кротък по сърце. Разбира се, Той сто процента е смирен, но е и кротък, защото твърдо е стъпил на краката си и знае кой е, в името на какво живее и каква правда проповядва и защитава. Истинското смирение идва, когато човек е наясно със себе си и с правдата, за която говорим. Друг е въпросът как изглежда това отстрани. Защото и за Христос казваха: ако този беше бог, щеше да свирне сега и легион ангели щяха да дойдат тук, за да го спасят. Да кажеш - аз съм смирен и кротък по сърце - и да отидеш на Кръста, докато повтаряш -  аз съм Царят, и аз съм Богът, и аз съм Творецът на света – звучи противоречиво за хората, които не разбират Неговата кротост и Неговата правда. Можем ли да отнесем това спрямо себе си? Можем. Ако един човек е наясно с правдата, в името на която живее, независимо колко кучета лаят около него и какво се случва, той винаги ще е такъв, какъвто е. Но отвън ще изглежда понякога странно. Кротостта определя не нашето външно поведение, а как ние се чувстваме отвътре.

Видовете поведения, за които стана въпрос тук, не биха се налагали, ако човек е кротък. Ако вертикалата му е стабилна и ако определя неговата същност… Тя се проявява в неговия вътрешен мир, за който трябва да работи всеки един от нас. И това ще е истинското изкуство на живота.

Следващата тренинг-среща в Съпричастност ще бъде утре, 10 март, 18.30 в голямата зала на храм „Св. Архангел Михаил”. 

Още от Какво се случва в центъра

Алтернатива - декември, 2022

05.12.2022 г. | Архангел.бг | Какво се случва в центъра

В навечерието на празника на Морския храм във Варна темата на броя насочва вниманието към светителя Николай Мирликийски Чудотворец и неговия живот - „правило на вярата и образец на кротостта”, „хранител на гладните, радост на скърбящите, застъпник на сираците”

Съпричастност - 2022. Как да обичаме себе си и ближния?

29.11.2022 г. | Архангел.бг | Какво се случва в центъра

Общата тема в новото изданието на „Съпричастност” засяга основополагащо и жизнено важно умение – как да обичаме себе си, без да изпадаме в гордост, егоцентричност и самолюбие, които биха накърнили нашите отношения с ближните. Начало - 9 декември в 18.30 ч. Заповядайте!

Фотопътешествие до Двореца в Балчик

14.11.2022 г. | Архангел.бг | Какво се случва в центъра

Младежи от майсторския клас по фотография „Вяра и семейство“, организиран от Духовно-просветния център, проведоха практически занимания в Двореца в Балчик - място, впечатляващо със своята красота, но също така и пазещо спомен за много исторически събития

Какво се случва в центъра