Православието е моята основа

29.06.2015 г.
Автор: Десислава Неделчева

Любомир Карагяуров е роден в Бургас. Завършва „Комуникационна техника и технологии” в Технически университет – Варна. Инженер-проектант. Работи в сферата на микроелектрониката.

 

- Какъв е твоят път към Православието?

- Осъзнат православен християнин съм от 2 години, сега съм на 35.  Така се случи, че търсех различни програми за самоусъвършенстване, за личностно развитие, в общи линии търсех някаква опора в света. По едно време съвсем  се изгубих в цялото търсене. Четох най-различни книги, модерни в момента на запад – за Аза, за саморазвитието. В един момент срещнах човек на моята възраст, който ми заговори за православната църква по достъпен начин. Случайно се запознах с него и прекарахме известно време заедно, общувахме. Споделих какви търсения имам, какво ме притеснява и разговорът неусетно премина към Църквата. Аз бях кръстен и отвреме-навреме ходех на църква, но реших по-активно да се включа. Първо отидох на Седмицата на православната книга, там ми стана интересно, разбрах, че в Духовно-просветния център има   беседи. Започнах да идвам да слушам.
 

- Как започна да помагаш в съботната Трапеза за бедни в събота?

- О. Василий обяви веднъж в храма, че има нужда. Казах си, защо не. Така или иначе, в събота и неделя си губя времето с незначителни неща. Реших, че мога да помогна нa някого.   

- Чувстваш ли благодат, докато помагаш на бедните в Трапезата?

- Трудно ми е да кажа със сигурност да или не, защото през седмицата по цял ден работя в офис и това за мен е разнообразие и почивка. Вместо да бягам в парка, да карам колело или да поемам друго физическо натоварване. Виждам в хората, които вземат храна, че съм направил нещо полезно за някой друг, а не за себе си. Ако това може да се нарече благодат, може би това е.

- Как намираш младите днес – по-„намерено” или по-„изгубено” поколение са, в сравнение с предишните поколения?

- По-изгубено. Защото светът е станал прекалено комерсиален и всеки малко или много има някакви помисли, когато ти предлага помощ. Според мен, има голям риск за хора с търсения да попаднат на неправилното място. Навсякъде прелива от информация, интернет, тв. Ако човек няма достатъчно здрава основа, е почти невъзможно да достигне до истината или до нещо, което да е наистина полезно за душата му.

- Твоето „пристигане” в Православието беше ли свързано с намерението да запазиш някакви твои ценности, които си смятал, че са в опасност? Кое е онова, което „работи” за теб в Православието, защото няма смисъл иначе човек да участва просто в една митология?

- Сигурно ще прозвучи малко крайно, но нещата, които проповядва Православието са абсолютно противоположни на света, в който живеем. Докато търсех предните години някакви психологически модели, чувствах остър конфликт със света около себе си. В Православието видях, че има и други хора, на които също не им е комфортно, но са намерили истината и едно душевно спокойствие. Ако погледнем чисто практически, не може едно нещо, оцеляло повече от 2 хиляди години при смяната на всякакви исторически и идеологически режими, да е остаряло, неприложимо и т.н. То е живо и не се променя. Това ми харесва - че човек вече има някаква основа, върху която може да стъпи. Постепенно видях, че конфликтът, който имах с нещата от живота, не е бил единствено мой конфликт. Всъщност светът около нас е в конфликт с Православието, а не обратното. И предпочитам да съм от страната на нещо, което не се променя.

- Мислиш ли, че Православната църква такава, каквато ти вече я познаваш от опит, е лечебница?

- Негативната нагласа на хора към Църквата е по-вредна, отколкото това, че Църквата не може да намери пътя към хората. Защото твърде много неща се проповядват в днешно време, които отдалечават хората от Църквата. Не е работа на Църквата да се бори със света. Тя трябва да си стои тук и да има отворени врати и всеки, който иска, естествено че е добре дошъл, да намери себе си и нещо друго.  Аз съм чел доста книги, интересувал съм се и мога да кажа, че аз съм търсил, но има много хора с проблеми, които не търсят. Ако те не търсят, Църквата няма как да отиде при тях. Повечето хора като видят  църква, си казват: аз нямам работа там. Просветните центрове са много неизвестни, а пък там е контактът с хората. Когато един човек влезе в църквата, вижда едни хора да се молят и това му е много чуждо. Но като поговори с някои от тях или със свещеника насаме или в беседа, разбира, че те са много наясно какво се случва навсякъде. Човек трябва да търси контакта.

- Как те възприемат твоите роднини и познати като православен християнин?

- Надявам се да създавам впечатление, което да насочва нечие търсене в правилната посока. Ако някой дойде при мен и ме попита как така се оправяш с всичко, аз да му кажа: ето, това е моята основа.

 

Още от Моята история

Илинден

20.07.2024 г. | Диляна Иванова | Моята история

Както и другите старозаветни пророци, той бил призван от Бога, да възвестява Неговите откровения на хората, да ги наставлява към спазването на Божествения закон, да бди за чистотата на вярата и да подготвя онази духовна зрялост, която би направила възможно идването на Христос.

Силата на тяхната духовност и нищожността на моята

09.05.2023 г. | Женя Маринова | Моята история

Гнездо на духовност и истинска християнска саможертвеност е Девическият манастир „Света Троица” в Ново село. На 9 май 2011 г. Българската православна църква чества за първи път Събора на св. Новоселски мъченици...

Слово за Игнат

04.07.2022 г. | свещеник Алексей Атанасов | Моята история

Преди няколко дни Игнат си отиде от този свят. Тихо и бързо. Той беше като всеки от вас. Всяка неделя беше тук, в храма, като вас. Но приживе Бог му даде да бъде на прага на смъртта. Но в тази тежка житейска ситуация Той остави ума и душата му здрави, за да проповядва в Негово име...

Какво се случва в центъра