
Манастирите на Покръстителя

Приносът на монашеството в изграждането на българското средновековно общество е исторически обвързан с личността на княза-покръстител, Борис-Михаил. Той е първият от владетелското семейство, който избира монашеско пострижение. Според изворите, Борис-Михаил се замонашва в 889 г. и умира като монах в 907 г. след краткото си, но драматично завръщане в света през 893 г., за да реши кризата, породена от управлението на Владимир-Расате. (...)
Житията на св. Климент и св. Наум са единствените запазени писмени извори, в които, макар и косвено, е документирано участието на княз Борис-Михаил в основаването на манастири. Дългогодишният труд на редица археолози обаче допринесе за изясняване на истинските мащаби на манастирското строителство на Покръстителя. На първо място, част от това строителство е внушителният комплекс около Голямата базилика в Плиска. Устройването на този манастир, което според нас става след преместването на архиепископската резиденция в Преслав през 893 г., едва ли е било направено без подкрепата на Борис-Михаил. Лично обвързан като княз със строителството на самата съборна църква на Плиска, Голямата базилика, и на архиепископския комплекс към нея, дори и след оттеглянето си от трона, той сигурно е поискал да съхрани съграденото от него, като го превърне в голям и благоустроен манастир.
За да успее християнизирането и просвещението на българите обаче, е било нужно Божието Слово и образците на благочестието да стигнат и да бъдат близо до обикновения човек. Затова Покръстителят с не по-малка ревност и щедрост строи манастири извън големите центрове на държавата. Два от тях вече са известни на научната и гражданската общественост в резултат на археологическите проучвания: до с. Равна, Провадийскo и до Варна в м. Караачтеке. (...)
Манастирът в м. Караачтеке все още не е проучен изцяло, но установеното до този момент устройство и сгради дават достатъчно основание той да бъде поставен редом до Равненския манастир по оригиналност на планировката, монументалност на архитектурата и прецизността на строителството. Съобразявайки се с характера на терена, сградите на комплекса са разположени на тераси, следващи естествения наклон от север на юг, като църквата е построена в сравнително равната южна част върху специално изградена площадка от камъни и хоросан. Със своя триконхален план от типа „вписан кръг” с вписана от запад четвърта конха, храмът засега е без паралел в българската средновековна архитектура. Същите наблюдения могат да се направят и за скриптория, който със своята планова схема и размери (дължина 40 м и ширина 10 м) няма паралели със сгради от проучените досега манастири в България. Дори в много по-широкия византийски кръг успяхме да намерим само един сходен пример – сградата с килии за монасите в манастира на св. Симеон, Асуан, Египет.
Печатът на княз Борис-Михаил, намерен в м. Караачтеке през 1921 г., освен определянето на долната хронологическа граница на основаването на манастирската обител, ни дава основание да свържем появата на този внушителен манастир с инициативата на княза Покръстител.
Въз основа на представените данни, можем да заключим, че първостепенната функция на манастирите при Равна и Караачтеке е мисионерска дейност за покръстване и утвърждаване на християнството в североизточната част на централната територия на държавата, където по това време липсват значими административни центрове. (...) Дейността на двата манастира е била насочена и в други два основни приоритета във вътрешната политика на княз Борис-Михаил и неговите наследници от втората половина на ІХ до края на Х в., а именно: налагането на славянската писменост и създаването на християнската славяноезична писмена култура и книжовност.
Из „Манастирите на Покръстителя”, Р. Костова, К. Попконстантинов
Сб. „Християнската култура в средновековна България”, изд. „Фабер”, В. Търново, 2007 г.
Почитта към светите братя Кирил и Методий
Просветителското, възрожденското, будителското честване започва от 1853 г., за да продължи и до наши дни. Възрожденската атмосфера се връща към нас и столетията се сгъстяват, за да ни възвисят в пречистения идеализиран образ на нашата народностна самоидентичност...
Манастирът „Св. Богородица” край Варна – най-ранно свидетелство за проникване на култа към Св. Богородица като изцелителка
В Светли петък след Възкресение Христово честваме празника на св. Богородица – Живоприемен източник.. Църквата въвежда това наименование за прослава на Тази, която прие да роди Живота, Извора на живата вода...
Първата литургия на български език във Варна
На 14 февруари 1865 г. в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна е отслужена първата света Литургия на български език от отец Константин Дъновски. По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище...
Какво се случва в центъра

Радвай се, Всеблага Скоропослушнице!
Със Света Литургия, благодарствен молебен, литийно шествие и акатист към чудотворния образ на Пресвета Богородица "Скоропослушница" отпразнувахме една година от пристигането на копието на иконата на Божията Майка в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна.

Изложба "Българско Възраждане във Варна"
На 14 февруари от 13:30 ч. в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” във Варна (ул. „27 юли” № 9) ще бъде открита изложба „Българско Възраждане във Варна” . Темата е избрана в чест на три важни годишнини през 2025 г. – 165 години Първа...
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Милосърдие
Радост за възрастните хора в дом "Гергана"за Въведение Богородично
На благотворителни дебати в Първа езикова гимназия - Варна
Великденска милосърдна кампания енории "Св. Архангел Михаил и "Св. Николай" - Варна
Какво се случва в центъра
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Христос Воскресе!“ - нова детска книга, издание на сестринството на Клисурския манастир
Православни светии
Св. Константин Велики в историята на Църквата
Свети равноапостолни цар Константин и царица Елена