Манастирите на Покръстителя

Приносът на монашеството в изграждането на българското средновековно общество е исторически обвързан с личността на княза-покръстител, Борис-Михаил. Той е първият  от владетелското семейство, който избира монашеско пострижение. Според изворите, Борис-Михаил се замонашва в 889 г. и умира като монах в 907 г. след краткото си, но драматично завръщане в света през 893 г., за да реши кризата, породена от управлението на Владимир-Расате. (...)

Житията на св. Климент и св. Наум са единствените запазени писмени извори, в които, макар и косвено, е документирано участието на княз Борис-Михаил в основаването на манастири. Дългогодишният труд на редица археолози обаче допринесе за изясняване на истинските мащаби на манастирското строителство на Покръстителя. На първо място, част от това строителство е внушителният комплекс около Голямата базилика в Плиска. Устройването на този манастир, което според нас става след преместването на архиепископската резиденция в Преслав през 893 г., едва ли е било направено без подкрепата на Борис-Михаил. Лично обвързан като княз със строителството на самата съборна църква на Плиска, Голямата базилика, и на архиепископския комплекс към нея, дори и след оттеглянето си от трона, той сигурно е поискал да съхрани съграденото от него, като го превърне в голям и благоустроен манастир.

За да успее християнизирането и просвещението на българите обаче, е било нужно Божието Слово и образците на благочестието да стигнат и да бъдат близо до обикновения човек. Затова Покръстителят с не по-малка ревност и щедрост строи манастири извън големите центрове на държавата. Два от тях вече са известни на научната и гражданската общественост в резултат на археологическите проучвания: до с. Равна, Провадийскo и до Варна в м. Караачтеке. (...)

Манастирът в м. Караачтеке все още не е проучен изцяло, но установеното до този момент устройство и сгради дават достатъчно основание той да бъде поставен редом до Равненския манастир по оригиналност на планировката, монументалност на архитектурата и прецизността на строителството. Съобразявайки се с характера на терена, сградите на комплекса са разположени на тераси, следващи естествения наклон от север на юг, като църквата е построена в сравнително равната южна част върху специално изградена площадка от камъни и хоросан. Със своя триконхален план от типа „вписан кръг” с вписана от запад четвърта конха, храмът засега е без паралел в българската средновековна архитектура. Същите наблюдения могат да се направят и за скриптория, който със своята планова схема и размери (дължина 40 м и ширина 10 м) няма паралели със сгради от проучените досега манастири в България. Дори в много по-широкия византийски кръг успяхме да намерим само един сходен пример – сградата с килии за монасите в манастира на св. Симеон, Асуан, Египет.

Печатът на княз Борис-Михаил, намерен в м. Караачтеке през 1921 г., освен определянето на долната хронологическа граница на основаването на манастирската обител, ни дава основание да свържем появата на този внушителен манастир с инициативата на княза Покръстител.

Въз основа на представените данни, можем да заключим, че първостепенната функция на манастирите при Равна и Караачтеке е мисионерска дейност за покръстване и утвърждаване на християнството в североизточната част на централната територия на държавата, където по това време липсват значими административни центрове. (...) Дейността на двата манастира е била насочена и в други два основни приоритета във вътрешната политика на княз Борис-Михаил и неговите наследници от втората половина на ІХ до края на Х в., а именно: налагането на славянската писменост и създаването на християнската славяноезична писмена култура и книжовност.

Из „Манастирите на Покръстителя”, Р. Костова, К. Попконстантинов

Сб. „Християнската култура в средновековна България”, изд. „Фабер”, В. Търново, 2007 г.