В какво се състои апостолското дело на светците Кирил и Методий?

Великото дело на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, за което те са били канонизирани, а от римокатолическата църква провъзгласени за светци-покровители на Европа, всъщност не се състои в създаването на славянската писменост като основа за едно бъдещо масово светско образоване на населението. Тяхното апостолско дело се състои в разпространението на Евангелието по славянските земи. Именно като едно от най-добрите средства за по-успешна християнизация на нашите прадеди светите братя са създали и славянската писменост, която е била необходима преди всичко за по-удобното и масово разпространение на християнската литература.

Това изглежда странно днес в страна като нашата, в която християнството отдавна вече не е основен и необходим цивилизационен критерий за признаване на нейното достойнство и за приемането й като равноправен член в семейството на европейските страни. Понастоящем в най-развитите европейски страни протичат процеси на отричане от християнските им корени, на обезличаване на християнското им културно-историческо наследство, на налагане на нови ценностни системи - тези на атеистичния хуманизъм, на идеологическия релативизъм, на плурализма и религиозната толерантност, разбирани не като уважение към правото на всеки да изповядва и упражнява определена религия, а като уеднаквено отношение към всички религиозни учения в качеството им на еднакво възможни и равно приемливи носители на относителна истинност.
   
По времето, когато светите братя са извършвали своето мисионерско дело, никой не би могъл да предположи подобен развой на събитията в Европа. Днес християнството изглежда на масовия светски европеец като излишен, а нерядко и вреден идеологически анахронизъм.
През тоталитарните времена на комунистическото управление на България делото на светите братя се пречупваше от идеолозите на управляващата партия през призмата на материалистическата философия и излизаше от нея представено като дело на светски просветители, ограмотители, създатели на нова азбука, преводачи, политически мисионери и т.н. Но тази представа се оказа твърде жизнена, защото и до днес именно с нея обикновените българи - учители, родители и ученици отбелязват 24 май като "Ден на славянската писменост". За християнска духовност тук не става и дума. Същинският смисъл, сърцевината на този празник и днес остава неясна за тези, които го празнуват. Един добър опит за обяснение на това явление е неразбирането на много днешни българи: какво радостно и достойно за празнично отбелязване би могло да има в разпространението на едно религиозно учение, та било то и християнско?

Вероятно днес някои български граждани биха отказали да почитат паметта на светите братя в светлината на тяхното евангелизаторско, християнско дело. Може би днешното разделение на два празника - 11 май, когато светите братя Кирил и Методий се почитат като християнски равноапостоли и от друга страна, светският празник 24 май, когато същите се почитат вече като филолози и светски просветители е симптоматично за състоянието на българското общество. В него днес или напълно липсва интерес към всякаква духовност, или често духовността се проявява в твърде причудливи форми.

Какви са възможните пътища за сближаване на двете гледни точки, на двата принципно различни мирогледа - този на православния християнин, празнуващ 11 (и 24) май и на българския гражданин, непроявяващ особен интерес към християнството и празнуващ единствено 24 май? Във всички случаи това са пътища за възстановяване доверието на българските граждани към Православната църква, към вярата в Бога и за доближаване скалата на православно-християнските духовни ценности към мирогледа и ежедневието на всеки един от нас.

11.05.2015 г.