Да се явят делата Божии. Празник в храма в Неделята на слепия

14.05.2018 г.
Автор: свещеник Алексей Атанасов

В Шестата неделя след Пасха (13.05.2018 г.) в храм „Св. Николай Чудотворец” след богослужението празникът продължи с освещаване на две икони на Богородица и закриване на учебната година в Неделното училище.

Първо чухме проповедта а о. Алексей Атанасов. Той започна първо с апостолското четиво и обърна внимание колко е важно да внимаваме коя сила е от Бога. Не всяко свръхестествено явление, което ниe не разбираме, е от Бога.

„Днешното Евангелие ни показва Кого именно трябва да следваме – Христос Сина Божий… Чували сме и сме чели много пъти този откъс. Но дали наистина разбираме защо  Бог върши това чудо – сам този човек не моли Христос да прогледне. Той е сляпороден, не знае какво е това, да вижда човек света с очите си и затова не моли Христос да му даде да вижда… Но и на още нещо важно трябва да обърнем внимание в този текст. Нещо, което и ние в Църквата често правим – коментираме кой какви грехове е направил... Но и въпросът на апостолите не е правилен, и ние трябва да внимаваме, когато коментираме другите. Христос отговаря, че случилото се със слепия не е нито заради греховете на родителите му, нито заради неговите, а за да покаже още веднъж, че Той е Христос, Синът Божий.

За разлика от другите моменти, в които Христос прави чудеса, тук става нещо по-различно. Калчицата. Калта. Още в първите страници на Библията е описано, че човекът е направен от кал. И тук всъщност Христос показва как става това. Той прави очите на слепия от кал… Хората, които го познават, не могат повярват. Вижте колко подробно е описано всичко, което последвало, този спор. Човек само може да се чуди, как фарисеите не искат да признаят, че Той е Христос… Важно е обаче ние да видим, че Христос е Син Божий, и нито за миг да не се съмняваме. Когато отворим Евангелията, ето, Проповедта на планината, всичко, всички заповеди, които Той ни казва, наистина да се опитваме да живеем точно така, да се стремим да стане наш начин на живот. Да не си казваме: Аз разсъждавам по друг начин и това от Евангелието няма да го приема… И ние, и хората извън Църквата използваме думите „бог” и „господ”, но дали осъзнаваме Христос като Син Божий, като пътя, истината и живота в този свят?

Някои от вас знаят, че бях един месец в Куба, в Хавана. Там ходих на служба в Православна църква към Вселенската патриаршия. Тази Църква е едва на 15 години. В Куба има три храма и четирима свещеници. Сигурно се чудите как живеят православните в Куба. Както в Северна Корея, така и там има все още много жестоки санкции, ембарго, достъпът до информация е много ограничен, връзка с интернет има на много малко места… Ние тук много често сме си говорили, дали телевизията, интернетът не са в наша вреда… Но там можах да видя разликата между нас и тях… Има много голяма разлика… и особено силно се усеща в Църквата. И лично ви препоръчвам да намалите и гледането на телевизията, и влизането в интернета. Защото голяма част от информацията там е изключително негативна – постоянно някакви проблеми, злополуки, нещастия, хората постоянно коментират и се занимават не със своите, а със световните проблеми, които лично тях не ги засягат реално… Докато там, където всичко това го няма, човек, когато чуе Евангелието, например думите за Страшния съд, много по-силно ги усеща и разбира. Християните, с които се запознах там, живеят, за да правят добри дела…

Важно ли е за нас да коментираме какво говори Тръмп, какво говорят в Европейския съюз?... Всъщност много по-важно е, когато влезем в църквата в неделен ден, да познаваме човека до себе си. Кой стои до нас, кой е той, какво работи? Да си говорим, да общуваме. Разказаха ми случай, когато в храма влязъл непознат възрастен мъж да се моли. Едно момче се приближило да него и го разпитало кой е, какво го е довело там. Така разбират, че имал по-млада жена, тя родила дете от него, но му го оставила и си заминала, а той нямал средства да отглежда детето… И така би си живял сам в мъката, ако момчето не се беше приближило до него. Къде щеше да се види тогава славата Божия, къде щяха да са добрите дела в Негово име? Защото помощта може да дойде именно чрез християните, Божият промисъл е такъв… Когато се стремим да следваме думите на Христос, вършим добри дела, тогава ще имаме това щастие Светият Дух да слезе над нас и вътре в нас, ще усещаме Божия дух на земята. Амин!”

След Литургията децата от Неделното училище споделиха своя празник за края на учебната година с всички в храма, като донесоха за освещаване и поклонение две нови икони.
„Тези икони – каза о. Василий, – получихме в дар за децата на енорията. Те са копия на двете най-известни чудотворни икони на Богородица у нас – от Бачковския манастир и „Троеручица” от Троянския манастир. (Вж. повече) Образът на Божията Майка в храма свидетелства за нейната чистотата, затова нея Бог избрал като най-свята и чрез нея се въплътил. Тя е образ на жената и на нейното място в света. Нейните икони, които украсяват храмовете ни, са пример за нас, към който да се стремим. И както тя била образец на чистота и вяра, ако и ние ги имаме в себе си, може да се надяваме, че и при нас ще дойде Господ. В нейно лице имаме най вярната ходатайка и майка, както на целия човешки род, така и на всеки един от нас - към нея можем да прибягваме в трудни моменти, когато искаме да бъдем утешени помилвани с любов и да не сме сами в този свят.

Благодарим от сърце на дарителя, който в израз на родолюбие и вяра прави този жест. Нека по неговия пример и ние да живеем истински, защото, когато всеки един от нас в своя малък свят се опитва да живее правилно, с искрено отношение към всичко, тогава истинските неща ще ни се случват и на нас, и животът в нашия малък свят ще ни удовлетворява. Както казва и св. Серафим Саровски: Придобий мирен дух и покрай тебе ще се спасят хиляди.

Благодарим и на учителите, които се грижиха за децата в Неделното училище през тази учебна година и влагаха голямо дръзновение в заниманията с тях, жертвайки своето лично време. Бог да им дава здраве и да ги укрепва в живота и във вярата.

А на децата да пожелаем да напредват във вярата, в послушание към родителите си. Защото, който има послушание към родителите си, има послушание и към учителите и израства в послушанието към Бога. А който има послушание към Бога, всичко има.

Божията Майка да ни помага и подкрепя. Амин!”

Снимки от празника – в ГАЛЕРИЯТА

Още по темата
Още от Проповеди

С братска любов и радост в сърцето

10.07.2018 г. | свещеник Алексей Атанасов | Проповеди

Новият Завет ни подготвя за царството Божие и за вечния живот, а Посланията на апостолите, отправени чрез Светия Дух, са като наръчник за духовен живот. Какво трябва да правят християните в Църквата?...

Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. (Марк 8: 34)

09.07.2018 г. | Архангел.бг | Проповеди

Пет години от кончината на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил...

Любовта не дири своето

03.07.2018 г. | протойерей Михаил Манев | Проповеди

Според светите отци, страхът е единственото нещо, от което трябва да се страхуваме в своя живот. Той е онова състояние, в което човек пребивава, притеснен да не би да загуби нещо ценно, свое. Така и хората от този град...

Какво се случва в центъра