Кой е, та да повярвам в Него? (Йоан 9:36)

Проповед в 6 Неделя след Пасха – на сляпородения (Йоан 9:1-38) - иконом Василий Шаган, храм „Св. Николай Чудотворец”, 21.05.2017 г.

Евангелското повествование за сляпородения, братя и сестри, е история за чудото, за вярата и неверието, история, след която можем да признаем, че вярваме в Бога по доста странен начин. Както в I век, така и сега мнозина от хората мислят, че Бог е някакъв върховен съдник, който надзирава всички и дава възмездие на онези, които са съгрешили. Но Бог, братя и сестри, не е Този, Който наказва, а Който спасява. Той идва в света, за да го промени, да го възроди от неговата падналост до онова състояние, в което е бил преди грехопадението. Грехът дотолкова е променил света, че до ден днешен се раждат слепи хора. Но трагедията не е в това. Бог идва и чрез чудо променя състоянието ни – сляпородените проглеждат. Бог наистина по чуден начин променя света. И ние това го знаем. Още от Стария Завет знаем, че Христос идва, за да прогледнат слепите. И спорещите в синагогата твърдят, че знаят закона, че са ученици на Моисей, но и те не разпознават Месията… Затова до днес остава актуален въпросът – как вярваме?

В своето сляпо отношение и вяра към Бога, помрачени от суетата на света и живота, който живеем, и ние не знаем кой е Синът Божий, та да повярваме в Него, и ние по-често Го виждаме като съдник, раздаващ възмездие. Но ако се обърнем към Него, като към Спасител, ще намерим онова убежище и пристанище, от което всички се нуждаем.
Бог идва в света, за да стане отново възможна нашата причастност към Неговия живот. От нашето същество Той направи Църква, това, което трябва да бъде всеки един от нас – направи ни способни, да бъдем част от самия Бог. Защото единството с Бога не е възможно, ако не се опитаме да бъдем причастни и един към друг. Всичко, което правим, докато се подвизаваме, трябва да бъде с цел да ни доближи до другия. Нашата чистота трябва да способства за нашето единение – както помежду ни, така и с Бога, трябва да способства за нашата откритост към ближния и за нашата любов един към друг. Иначе каква полза от нашата чистота, ако останем сами. Индивидуалната чистота и нравственост не ни прави Църква. Такова християнство губи своята сила... 
Видеозапис на проповедта: