
Благодарението като израз на покаяние (1)

Отец Игор Зироевич е роден през 1977 година в Требине. След дългогодишни трудове в областта на източно-църковното пеене, които го отвеждат в Гърция и на Света гора, е ръкоположен за свещеник в Калистийско-Скирската митрополия на Гръцката православна църква, на о. Евия /Евбея/. Женен, с шест деца.
Беседата, която ви предлагаме е проведена през юли, 2018 година в манастира Подмаине в Черна гора. Публикуваме я с незначителни съкращения.
Част първа
Бог прави първата крачка
Отче игумене, братя и сестри, благодаря на всички вас и преди всичко на Бога и на Майката Божия, че тази вечер сме заедно. (…)
Аз съм свещеник отскоро и съм неопитен в живота на Църквата, в покаянието и благодарението. Вероятно няма да ви кажа нищо, което вие вече да не знаете. Но може би това, което ще кажа, ще помогне някому, да погледне на нещата, за които ще стане дума, от малко по-друг ъгъл. Аз съм тук не като учител, а като брат – като един от вас, който има същите проблеми и същите трудове, за да споделя с вас мислите си, чувствата си и преди всичко опита на Църквата, опита на онези отци в Църквата, с които съм имал възможност да се запозная, да разговарям и да се уча от тях.
В Черна гора има много светини. Една от най-големите е десницата на свети Йоан Кръстител в Цетине. И да говорим за покаянието, а да не започнем от свети Йоан, би било голям пропуск.
Както знаете, светият Предтеча започнал своята проповед с думите: „Покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2). Много интересно е, че и Господ Иисус Христос, започвайки Своето дело в Галилея, наченал своята проповед по същия начин. Ако Сам Господ и най-големият проповедник на покаянието са използвали една и съща формула, тогава в тази проста формулировка трябва да потърсим нещо твърде значимо.
Това изречение е така дълбоко. Бихме могли да кажем, че то съдържа в себе си цялото Евангелие. Състои се от два прости елемента: „Покайте се” е първият, а „защото се приближи царството небесно” – вторият. „Покайте се” е един повик към нас, да променим живота си. А втората част – „защото се приближи царството небесно”, е едно откровение, едно благовестие, една радостна, блага вест. Струва ми се, че повечето хора (поне при мен беше така) разбират тези думи по следния начин: ние трябва да се покаем и тогава, в резултат на това покаяние, ще получим от Бога небесното царство. Това наистина е така. Но винаги съществува опасност, да разберем нещата повърхностно, затова е добре да се задълбочаваме във всяка дума на Евангелието, и то не само с нашите мисли, но и със своя живот, учейки се от онези, които са опитни, преди всичко от учителите на Църквата – от светите Отци.
Както казах, най-често разбираме тази фраза в смисъл, че ние сме тези, които трябва да направим първата крачка, а тогава Бог ще се приближи до нас и ще извърши, така да се каже, Своята част. Но ако малко по-внимателно, дори и от граматическа гледна точка, огледаме това изречение, можем да съзрем в него нещо друго. И то може да бъде не просто интересно във философски смисъл, а да постави нашия живот на други основи.
„Покайте се” е императив и, следователно, е нещо, което трябва да се случи в бъдеще, нещо което ние трябва да направим в бъдеще. Но вижте, не казва: „покайте се и ще се приближи царството небесно”. Исторически погледнато, Йоан Предтеча съвсем оправдано е могъл да каже: „Покайте се, идва царството небесно”. Защото той е съзнавал за себе си, че идва преди Самия Господ, и, ако Господ е вече тук, Той трябва да започне Своето дело. Но той продължава в минало време: „Покайте се, защото се приближи царството небесно”. Или, ако го кажем по друг начин, по-логично в граматически и времеви смисъл: „Приближи се царството небесно, затова трябва да се покаете”. Какво означава това? Означава, че първата крачка е направил Бог! Както казва св. Йоан Богослов, Той пръв ни е възлюбил (вж. 1Йоан 4:9).
Значи първата крачка прави Бог, а ние сме призвани да отговорим на това Негово движение. Защо е важно това? Много често, струва ми се, от личен опит и от разговорите с мои приятели, имаме чувството, че ние сме тези, които правят първата крачка. Че ние сме тези, които обичаме, а Бог отговаря на нашата любов. Че ние сме тези, които се смиряваме, и „задължаваме” Бог да ни даде благодат. Че ние сме тези, които се молим, и тогава Бог е „длъжен” да ни спаси. Такова убеждение е основа на всеки грях. Вярното разбиране е, че реалността е точно противоположна. Бог е Този, Който прави първата крачка, а ние сме тези, които отговаряме на тази любов. Мога да обясня по-детайлно как гледам на това.
Какво означава това, че се е приближило царството Божие? Кое е това Царство? Ами това е Самият Иисус Христос. И Той ни се дава в Църквата. Как се е приближил Той до нас? Най-напред се е приближил със сътворяването на света. Бог не е имал никаква нужда да сътворява света. И все пак от небитието е сътворил всичко. Защо? От любов, желаейки да ни подари вечен живот, който е вечно единство с Него. От чиста любов. Но когато ние сме се отклонили чрез греха от този Негов план за нас, тогава Той отново е направил движение към нас – изпратил ни е светите праведни люде – пророците. Но и това не ни е било достатъчно. Тогава Той изпраща самия Свой Единороден Син, за да стане човек. Значи в боговъплъщението Бог отново се приближава до нас. Всичко, което Бог е извършил с проповедта, чудесата, знаменията Си, отново е едно приближаване, едно отваряне към нас. И най-вече Неговото страдание, Неговата кръстна смърт, възкресението, възнесението, изпращането на Светия Дух и обещанието, че ще бъде с нас в Църквата до свършека на века.
Следователно от сътворението до свършека на века Господ непрестанно извършва първата крачка и се доближава, и остава близо до нас. Практически важно за нашия живот е как се приближава Той до нас. Той е Творец и се приближава до Своето творение. Както казват светите Отци, когато Господ е сътворил света, Той го е поставил в едно движение към Себе Си. Цялото творение и особено човекът има предназначението да се съедини с Твореца, и по своята природа се стреми към единство с Него. Той не ни е чакал, Той се приближава до нас. Той, като безгрешен Бог, се приближава до нас, грешните. Не стои във висините и да казва: „Ако искаш – ела. Аз съм Бог – ела да Ми се поклониш”. Не! Вижте как се ражда Господ. Как идва, как се е появил на този свят.
Представете си например, американският президент да каже, че ще дойде тук. Двадесетина дни по-рано тук щяха да дойдат агенти, телохранители, журналисти, камери, светкавици, озвучаване, хеликоптери, снайперисти, билбордове… А Творецът на небето и земята няма къде да се роди. Стигнал е до пещерата. Чакат Го толкова човешки поколения. Чакат Спасителя, чакат Го да дойде като цар – с мълнии, със светлина, със сила – и всичко да Му се покори. А Той идва да се роди там, на Изток, в една пещера – напълно нелогично и напълно неочаквано. Не сме очаквали такъв Бог. Имали сме потребност от някой бог, който да ни връхлети, да ни наложи своето царство, а ние да се изплашим и да се смирим. Но Той идва по напълно различен начин. Става син на дърводелец, работи, уморява се, труди се без никаква потребност за Него. Страда, смирява се, остава на кръста напълно сам. Изживява цялата трагедия на човешкото съществуване до нейната крайна граница, умира за нас, прощава на всички на кръста и ни изпраща Светия Дух. Пребивава с нас в Църквата.
Ако човек размишлява за това, някак спонтанно стига до въпроса: „Господи, даваш ли Си сметка, че ние такъв не Те разбираме?” Свикнали сме да мислим за Бога по съвсем различен начин. А Той показва пътя на смирението. Там, където по човешките критерии е напълно сразен, изгубил битката на кръста, Той се появява като победител. Много чудно за нас, които често, макар да се наричаме християни, гледаме на нещата напълно по светски. Вижте как идва без шум, без сензация, сякаш иска да ни каже: „Няма да ви попреча, няма да наруша нищо, от това, което сте. Дошъл съм само да ви кажа, че ви обичам. Аз искам да бъда вечно с вас. При едно условие – ако искате. Не ви насилвам. Само ако искате. Затова идвам така дискретно”.
Бог ни е отворил прегръдката Си и казва: „Аз искам да те прегърна, ако искаш – ела. Аз те чакам. Тук съм.” Тази прегръдка е вечно отворена от момента, в който Господ е прострял ръцете Си на кръста. Тази прегръдка чака всеки един от нас. Царството небесно е близо, то вече ни е дарувано в Църквата. Но ние много лесно можем да си помислим: „Чакай! Ако царството небесно е вече тук и ние сме в Църквата, за какво тогава се трудим? За какво е този труд, ако спасението е вече е тук, ако то е осъществено за нас?” Спомнете си за онова условие, което поставя Бог – ако искаш.
Целият наш труд, целият наш подвиг, целият наш живот е израз на нашата свобода. Трябва да се прояви нашата свобода. Трябва да се прояви това, че ние наистина желаем да отговорим свободно на Божията любов. Виждаме, че предварително условие за нашето покаяние е това присъствие на Царството, това присъствие Божие в света, в Църквата, в нашия живот. Бог казва: „Без Мен не можете да вършите нищо”, следователно не можем да се покаем без Бога. Той е този, Който дава дара на покаянието, Който ни дава копнеж, Който ни дава желание и сила да отговорим на любовта Му. Ние не можем сами да направим това.
следва част втора - Смирението е живот в реалността
Превод: Диляна Иванова
Източник: manastirpodmaine.org
Първата литургия на български език във Варна
На 14 февруари 1865 г. в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна е отслужена първата света Литургия на български език от отец Константин Дъновски. По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище...
Увенчани с небесна слава
На 1 февруари почитаме жертвите на комунизма, избити от Народния съд преди 75 години. Текстът на Теодора Димова ни припомня за неимоверния труд на монахиня Валентина Друмева по издирването и съхраняването на паметта а новомъчениците...
Образът на св. Климент Охридски в паметта на Църквата и в контекста на нашето съвремие
Да разсъдим честно в самите себе си: дали сме достойни за неговото име и дали Църквата и обществото ни днес са тези, които е имал в мечтите и в молитвите си и които е градил с неуморните си трудове Охридският чудотворец?
Какво се случва в центъра

Изложба "Българско Възраждане във Варна"
На 14 февруари от 13:30 ч. в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” във Варна (ул. „27 юли” № 9) ще бъде открита изложба „Българско Възраждане във Варна” . Темата е избрана в чест на три важни годишнини през 2025 г. – 165 години Първа...

Алтернатива, февруари 2025
В новия брой на „Алтернатива”. Как да обичаме, без да изискваме, без да се опитваме да подчиняваме ближния на своето его? Христос ни е дал много примери за истинска любов в Евангелието... Остава нашето участие - да Му се доверим...

Инициатива за изграждане на десетметров светещ кръст
Нека подкрепим инициативата на храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ в кв. „Владислав Варненчик“ и Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ за изграждане на десетметров светещ кръст!
Ценности
Първата литургия на български език във Варна
„Кирила Философа и учителя словенскаго, сиреч блъгарскаго…”
Семейство и възпитание
За неправославните приказки и едно вълшебно житие
Семейството като рай за детето (+Видео)
Милосърдие
Св. Максим Изповедник за милосърдието и любовта
Радост за възрастните хора в дом "Гергана"за Въведение Богородично
Събития
Десет години от упокоението в Господа на отец Георги от Жегларци
Седмица на православната книга - 2024
Програма на Седмицата на православната книга (4-10.11.2024 г.)
Какво се случва в центъра
Нови книги
Книги на Мартин Ралчевски в книжарница „Благослов”
„Хлябът на живота” – изяснение на Божествената литургия, т. 1
Православни светии
Похвално слово за Кирил Философ
Името на св. Трифон означава мекота, нежност и деликатност