Защо живеем?

Проповед на свещеник Алексей Атанасов в Третата неделя след Въздвижение – 6 октомври 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Чухме този кратък откъс от Евангелието, където Господ възкресява този младеж, едничък син на тази вдовица... Има едни думи на апостол Павел, които всеки християнин трябва да знае. Той казва, че ако се надяваме на Бога само в този свят, ако само се молим да ни помага в нашите мечти, нашите надежди, нашите стремежи, то ние сме най-окаяните в този свят. И след това говори за възкресението – че ние трябва да се надяваме именно на това.

Всеки един от нас и всеки човек въобще трябва да си даде сметка за едно нещо – независимо къде живеем, какъв е социалният ни статус, дали сме богати, бедни, умни, глупави, има едно нещо и за всички то е еднакво сигурно, и това е смъртта. Много хора не искат и да чуят за смъртта, но всъщност тя е за всички. Но това, което се случва след смъртта, надеждата за нас християните, за която говори и апостол Павел, е възкресението – ние се надяваме на възкресението.

Обърнете внимание в Евангелието – в този момент никой не моли Христос. Знаете, на други места в Евангелието, когато са болни хората, те молят нашия Господ да ги изцери, да им даде здраве. А в този случай никой не Го моли, Той сам решава да даде живот на това момче. (...) Там не е описан неговият живот, не е описан животът на вдовицата, но фактът, че го изпращат толкова много хора, показва, че най-вероятно и майката, и синът са водили добродетелен живот и са имали вяра в Бога. Именно това дава основание Господ да върне момчето живо на тоя свят. И така показва на дело Своите думи – че наистина, които вярват в Него, ще имат живот вечен (Вж. Йоан 6:40).

Нека не бъдем като евреите, които не вярвали, нека не бъдем и като апостолите, които в началото не разбирали Възкресението, а да възприемем тези думи като истина. Тогава няма да сме най-окаяните, а наистина ще имаме най-здравата надежда – надеждата за вечния живот. Амин!