Всичко е за наше спасение

Проповед на отец Алексей Атанасов в Петата неделя след Петдесетница – изцелението на бесноватите. 12 юли 2020 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,
Всички тези разкази в Евангелията, които описват този духовен свят на ангели и демони, в случая разказът за бесовете, обладали двамата гергесинци, винаги ни обръщат внимание на един въпрос. Ако Евангелията бяха написани по човешки, от хора, като една добре построена религия, обслужваща някакви народи, то най-вероятно нямаше да има такива разкази за бесове и демони. Защо тези разкази са включени и се случва това с нашия Господ Иисус Христос? Те са включени по една причина и всеки един от вас, който е чел светите Отци, знае, че всеки християнин, който се стреми към Бога, рано или късно, ще се сблъска в своя живот с демоните или бесовете, както и да ги наречем.

Има нещо, което в Евангелието се вижда много ясно – как бесовете имат да постигнат една главна цел в човешкото съзнание, да натрапят една идея, а именно идеята да се вкопчиш в този свят. Ако забелязвате в този разказ, хората от града не се зарадвали, че Иисус Христос ги е отървал от бесноватите, за които пише, че не смеели даже да минат по пътя им. Не се зарадвали за това, а се уплашили, че са загубили своите свине. И да не би Господ да направи още някакви чудеса, от които те да претърпят щети.

Обърнете внимание как понякога, когато стане въпрос за вярата в Бога, хора, които са безбожници или атеисти, изведнъж какъв гняв ги обхваща. Даже направо може да кажем, че имат пяна на устата си. Обърнете внимание, случва се без да има някаква конкретна причина. Така и с този случай в Евангелието Господ Иисус Христос иска да ни покаже, има такива хора на света, които са се вкопчили в този свят и не искат да разберат, че има нещо повече от това, което виждат очите ни, усещат сетивата ни въобще в този свят.

Понякога Бог допуска бесовете да ни изкушават, нас християните, но светите Отци казват, че това е нещо, с което да ни изпита, да предизвика или подобри нашите добродетели, а понякога и за наше спасение.

Преди около десет години едно момче от София, което беше наркоман, в един момент започва да вижда демони около себе си, даже в състояние, когато не е вземало наркотици. Това много го изплашва, има чувство, че полудява, и решава да направи нещо със своя живот. Напуска София, с последните си пари отива да търси някъде такова място, църква, където някой може да му помогне. И понеже аз знам какво се случи с това момче десет години по-късно, как вече не вижда демони, завърши богословие, ожени се, има семейство и е един свестен човек, затова казвам, че понякога Бог допуска те да са много близко до нас, за да ни сплаши. Да ни покаже, че не е само този свят, който виждаме. Така че наистина всичко е за наше спасение.

Трябва да приемем реалността. Ето и в това евангелско четиво. Обърнете внимание, когато местните жители молят Господ да си замине от техните предели. Трябва да приемем за реалност, че има такива душевни хора, които приемат единствено съществуването си в този свят. Самият Господ напуска техните предели със смирение. Не прави нищо повече. Оставя ги да си живеят дните на земята, колкото им остава. Не ги наказва, не ги заплашва, не прави нищо повече от това, което прави.

С такива хора ние неминуемо се сблъскваме около нас. Душевни, безбожници, които дори да видят чудо, неоспорима намеса на Бога, те пак ще го отхвърлят, пак ще измислят да кажат нещо „Ама то... не знам си какво”. Също както жителите на този град искат своите свине пред Господа. Затова единствено ни остава да се молим за такива хора, които не желаят да приемат Бога в своя живот. Както и да се молим много усилено, за да не допуска Бог за нас такива изкушения, които не можем да издържим. Амин.