Вход Господен в Йерусалим

Христос влиза в Йерусалим. Но влиза не така, както го е правил по-рано: непознат, неизвестен, непризнат. Не, сега Той, Който никога не е търсил власт и слава, сякаш Сам подготвя Своето тържество. Той заповядва на учениците Си да Му доведат младо осле. Той го възсяда и влиза в града, съпроводен от тълпа народ и деца с палмови клонки в ръце. И тази тълпа, и тези деца Го приветстват с древния възглас, с който са се обръщали само към царя: "Осанна! Благословен е идващият в име Господне! Осанна във висините!" Какво означават тези тълпи народ, палмовите вейки и отекващото царско приветствие, тази ликуваща радост? И защо всяка година ние си припомняме това събитие със същата радост, сякаш самите ние стоим на улицата в светия град и чакаме, и посрещаме, и ликуваме, и повтаряме все същите думи, това вечно "Осанна"? Това значи, че макар и в един далечен за всички нас град Христос е бил цар, царствал е, бил е признат от народа за цар. Да, Той учел за Божието царство, за Своето бъдещо възцаряване. Но в този ден, шест дни преди Пасха, Той разкрил Своето царство на земята, открил го е на хората, призовал ги е, а заедно с тях и всички нас, да станем граждани на това царство Христово, поданици на един смирен цар, цар без земна власт и без земно могъщество, но всесилен чрез любовта.

Ние живеем в свят, в държави, които са се отрекли от Бога, заети само със себе си, треперещи за своята власт, сила, могъщество и победа. И в този свят почти няма място за Божията любов, Божията светлина, Божията радост. И ето, в този единствен ден в годината, когато стоим в препълнените храмове и държим в ръце върбови клонки, когато ехти отново царственото "Осанна" - ние казваме на себе си и на света, и свидетелстваме: не е загинало, не е изчезнало от лицето на земята Христовото царство, така ярко просияло в онзи ден в Йерусалим. Ние казваме на Бога: Ти си единственият ни Господ, Ти си единственият ни Цар и ние знаем, и вярваме и твърдим, че Царството на Твоята любов ще победи с победата над греха, над злото и смъртта и радостта от тази вяра никой не може да ни отнеме.

На Връбница ние знаем, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден.

Из "Предпразници на Възкресението"
"Воскресные беседы ", "Църковен вестник", брой 8, 2002 година, превод Полина Спиров