„Вятърът на Пасха”. Слово на Вход Господен в Йерусалим

Ние вървяхме към този празник през четиридесетдневния пост. Зимата отмина – ликуваме с настъпващата пролет, Божията пролет, вятърът на Пасха облъхва лицата ни. „Дошъл е часът, – казва Господ, – да се прослави Син Човеческий”, но прославянето Му ще премине през смъртта. Така е написано, и така подобава да пострада Христос и да влезе в Своята слава. Кръстът се превръща в царски скиптър на силата Христова, оръжие на победата, знамение на спасението, поклонение на всички царства, слава на всички народи.

Ние стоим в храма с върбови клонки и горящи свещи в ръце, и цялото човечество стои в Светия Град и приветства влизащия тържествено в Йерусалим Цар на Славата, и постила пред Него своите одежди. За юдейските власти, които Го ненавиждат, Той е извън закона, и нищо не може да ги разколебае в решимостта им да Го убият. Всички са наясно с това, нима Господ не го знае? Този, Който през целия Си живот, от раждането и бягството в Египет, ни учи на разсъдителност и предпазливост, сега отива в самия център на опасността, за да Го видят всички, понеже е дошъл Неговият час. Именно това е извисяването на всепревъзмогващата любов, това е призивът за любов към всички, които Го виждат, преди края. И за всички нас днес е дошъл този час.

„Моето царство не е от тоя свят, – казва Господ, – ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите” (Йоан 18:36). Не идеята, не символът, не славното минало, не земното велико бъдеще – а Онзи, Който е жив, Който живее в твоето сърце. И от препълнени сърца говорят устата: „Осанна във висините! Господи, спаси ни! Загиваме! Благословен е, Който иде в името Господне!” Даже тези, които чакат от Него само земна победа, Господ не ги оставя. Той ще пролее Кръвта Си с любов за този народ, преди да Се отдели от него.

Сред всички тези ръце, вдигнати за приветствие, коя ръка се вдига, за да Го удари? Сред ръцете, които хвърлят цветя, коя от тях ще хвърли по Него камък? Сред тези викове на радост, кои от тях ще станат викове за Неговата смърт?

Както на Тайната Вечеря, отивайки на смърт, Господ се моли: „Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз” (Йоан 17:24), дали свидетелите на Неговата слава днес ще станат мъченици утре? Как да следваш Агнеца навсякъде, пита св. Димитрий Ростовски, когато ти самият не си агнец? Скоро Църквата ще преживее своята Страстна Седмица, и никой от нас няма да избегне своите страстни дни.

Пътят на Евангелието е Царски път, изпитан от поколения християни, осветен от светиите, път, по който дръзваме и ние да вървим днес. Този път не минава през самоуспокоението и отстъплението, не е обсипан с цветя, по-скоро (не, какво говоря!) – той целият е обсипан с цветя, днешният път на Христа. Но зад всяко цветче има и шипове, подобно на гвоздеи, които могат да пробият дланите и нозете ни. Райското цъфтене, зората на деня, сътворен от Господ.

„Господ е Бог и ни осия” (Пс. 117:27), нека празнуваме. И децата, и младенците възкликват: „Осанна във висините!” Да, обикновено младенците не биха могли да възкликнат така, но нима днес е обикновен ден?

„Ако не станете като деца, – казва Господ, – няма да влезете в царството небесно”. Само смирените и прости сърца могат да видят истината, която е скрита от мъдрите и разумните. Митари и блудници ги изпреварват. И когато един от митарите в тълпата въздъхва: „Боже, бъди милостив към мене грешния!” – всички херувим въздават слава на Иисуса Христа с Безначалния Отец и Всесветия и Животворящ Дух. И аз, като благоразумния разбойник, макар още незаловен, и още неразпнат, викам: „Спомни Си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!” Къде, кога, в кое далечно бъдеще ще настъпи това Царство? След седмица, сред радостните възгласи на Пасха, – казва Господ, – ти ще бъдеш с Мене в рая.

И когато Господ бъде поруган от всички, когато стане съблазън за всички, дай ми, Боже, да остана верен! Животът ми да бъде с Христос, накъдето и да тръгне Той. Защото, където е Христос – там е и Царството. Дори злото да достига до последен предел, дори животът, който Бог е сътворил, да се разпада пред очите ни, и сатаната да се хвали, че човечеството преминава на негова страна чрез греховете си, – ние няма да излъжем очакванията на Господ. И радостта ни ще бъде царствена, защото Царят Израилев влиза в Небесния Йерусалим.

Царят Израилев влиза в Небесния Йерусалим и ние ще станем народ от светии. Ще бъдем народ от деца – и значи от пророци; народ от нищи – и значи от царе; народ на милосърдието – и значи на вечното веселие; народ, макар и преследван, но вече прославян. Народ на молитвата, светлината и възхвалата – Неговият народ.

Превод: Румяна Рашкова

Източник: pravoslavie.ru