В деня на Петдесетница – за слизането на Всесветия Дух

Оглашение VI

1. Сестри и майки!

Голяма радост, произтича за нас, християните, от духовните празници, защото всеки път  в нашите души се обновява това, което се извършва и се произнася в църквата. Подобно на това, както човек, който се изкачва по стълба, от стъпало на стъпало се издига по-нагоре и се устремява към висотата, така и християните, на които е възвестено че пълнотата на техния живот е скрита на небесата, от празник на празник вървят и напредват „от сила в сила” (Пс. 83:8) и полагат „пътеки в сърцето ... насочени към Тебе” (Пс. 83:6). Техните души се издигат от земните грижи нагоре, а техните помисли непрестанно се устремяват към небето. Защото както този, който се спуска от горе надолу, когато слиза, насочва погледа си надолу, така и този, който непрестанно гледа към небето, издига мисълта си към духовните неща и размисли.

2. И ви моля: бъдете внимателни!

Вчера ние празнувахме Възнесение Господне, а днес тържествено честваме слизането на Светия Дух!

Вчера, като отдалечихме нашият помисъл от земята, ние се възнесохме на небесата, „където ... влезе предтеча за нас” (Евр. 6:20) Христос, а днес земята става небе и пламъкът на Утешителя запалва апостолите като светилници и просвещава краищата на вселената.

Вчера апостолите на открито „гледаха към небето” (Деян 1:10), а днес в горницата, приемат Светия Дух, Който слязъл върху всеки от тях.

Вчера, когато нашето естество беше възведено на небесата и приведено при Бог Отец, враждата беше унищожена и настъпи примирение, а днес при слизането на Светия Дух над апостолите се даряват небесни дарове на тези, които са на земята, и се удостоверява нашият мир и помирение с Бога.

Вчера беше дадено обещанието за изпращането на Утешителят, защото Господ казва: „ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас” (Йоан 16:7), а днес най-накрая предизвестеното се изпълнява: „когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето...И явиха им се езици, ... които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях...., и наченаха да говорят на други езици” (Деян. 2:1-4).

О, страшни тайнства! О непостижими дела!

3. Христос става „Ходатай между Бога и човеци” (1Тим. 2:5). Той унищожава враждата, установява мира и събира разделените. Той прие плът и дарува Дух. Възведе горе нашето естество и сниши долу Своя Дух. Шествайки по земята със Своя Кръст, като с плуг, Той обнови и разора сърцата на човеците, обрасли с плевелите и тръните на неверието и греха, и пося в душите им семената на богопознанието и добродетелите. Възнасяйки се на небесата, Господ дарува на Своите ученици Светия Дух, като сърп, и като ги направи земеделци на Неговото Евангелие, ги изпрати по цялата вселена, за да пожънат спасението на хората: да ги събират въпреки, ученията, които ги разделят, и да ги запазят в житницата на единната вяра и единната Църква.   

4. И както сърпът отрязва горната част на класа, която се стреми нагоре, и я оставя в ръката на жътваря, а долната част, която е близо до земята, като негодна и безполезна става храна за огъня, така и Светият Дух, Който говорел в апостолите, отделя верния човек от неверния и благия от лошия. Защото тези, които придобили плода на вярата от проповедта, именно те, отсечени чрез Светия Дух от неверието и от веригите на родството, достигнали до вярата в Христа и били кръстени „В името на Отца и Сина и Светия Дух” (Мат. 28:19).

А тези, които се сраснали със земята на неверието и се оказали приковани към похотите на този свят – те били оставени в светските помисли и житейските похоти, тъй като са приготвили себе си, като вещество, за вечния огън.

И изглежда, че Светият Дух става и сърп, и огън: сърп, като отрязващ доброто от злото, а огън, като изтребващ всеки грях.

5. Затова е и казано: „явиха им се езици, като че огнени” (Деян 2:3), за да познаете лекотата и устрема нагоре на действието на Духа, а също и неговата сила, изтребваща всеки порок и просвещаваща избраните души.

„И се спряха по един на всеки” (Деян 2:3).

Защо се спряха? За да направят в нас обителта, която ние първоначално имахме, но после изгубихме.

Превод от руски език: Борислав Аврамов