Твоето Рождество, Богородице Дево

08.09.2023 г.
Рождество на Богородица, фреска, храм Св. праведни Йоаким и Ана, Студеница
Автор: свещеник Павел Аделгейм

Днес е светъл и радостен празник – Рождество на Пресвета Богородица и това е първият празник от настъпващата Нова църковна година. Раждането на дете винаги носи радост – радват се родителите, роднините и приятелите. Започва нов живот и се запалват като свещи нови надежди.

Рождението на Божията Майка донесло радост не само на едно семейство, а на цялата вселена. Така се пее в тропара на днешния празник: „Твоето Рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата Вселена.”

В зората на човешката история, когато се случила катастрофата с грехопадението и човекът се разделил с Бога, Бог му оставил надежда, за да не падне човекът в униние и отчаяние. Бог обещал, че един ден „семето на жената ще смачка главата на змията.” (Бит. 3:15) Това обещание се предавало от поколение на поколение. За Нея говорели патриарси и пророци. Вестта за Нея се откривала в много образи и символи от Стария Завет. В свещените книги на Библията ние виждаме много предобрази на Божията Майка; а на богородичните празници се четат паримии – четения от старозаветните книги [1].

В книга Битие четем за стълба, която Яков видял в съня си. Стълбата достигала до небето, и ангелите се качвали и слизали по нея. В тази стълба, свързваща небето и земята, Църквата ни вижда Божията Майка. В друга паримия се говори за затворените врати, през които никой няма да премине, освен Спасителя Христос, и които ще останат затворени. В образа на затворените врати Църквата отново вижда Божията Майка. В трета паримия се говори за Премъдростта, която съградила дом. Премъдростта е Синът Божи, а домът на Премъдростта – Пресвета Богородица.

Защо толкова дълго било очакването на Божията Майка на земята? Изминали векове, сменяли се поколение след поколение. Голямо множество жени се родили на земята, но сред тях нямало достойна да стане Божия Майка. Пресвета Дева Мария станала тази единствена, чиста не само телесно, но и духовно, Която се оказала достойна да вмести Божественото естество и живот. Защото: „Твоето Рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена.”

Какви качества на Дева Мария я направили достойна да стане Майка на Бога? Св. Евангелие ни посочва две такива: първото се открива при благовестието на Архангела, когато Мария отвърнала: „Ето рабинята Господня.”

Разривът между Бога и човека се заключавал в това, че човекът поискал да живее сам за себе си, да върши своята воля. Всеки грешник иска да осъществи своята съдба по собствената си воля, като на първо място той поставя своите желания. Какво разделя хората помежду им? Различните желания ги водят към сблъсък на интересите. Възниква вражда. За да живее в мир с хората, човек трябва да се ограничава в своите желания заради нуждите на другите хора. Това изисква аскетизмът: в отношенията с Бога, човекът трябва да обуздава своята воля, да я ограничава и да търси Божията воля. Да живееш по Божията воля, означава да живееш в неделимо вътрешно единение с Бога.

Божията Майка успяла да подчини Своята воля на Божествената воля. Тя се научила да иска това, което иска Бог. Затова Тя могла да каже за Себе Си: „Ето рабинята Господня”. Раб е този, който се е отрекъл от своята воля, и се е покорил на волята на друг. Божията Майка станала истинска рабиня Господня: Тя знаела Божията воля и я изпълнявала.

Второто (си) качество Божията Майка сама показва в днешното Евангелско четене. В беседата със Своята сестра Елисавета, Св. Богородица така определила причината за Своето избраничество: „Бог видя смиреността на рабинята Си.” [2]

Веднъж Тя прочела в свещените книги за Дева, Която ще роди Спасителя на света и поискала с цялата си душа да бъде последната прислужница в дома на тази Дева. Две черти отличават Божията Майка: дълбоката преданост на Божията воля и смирението. И тези две добродетели откриват на всеки човек пътя към Царството Божие. И днес Църквата ни призовава да последваме Божията Майка: да не мислим високо за себе си и да предадем съдбата си в ръцете на Божия промисъл.

Превод: Ренета Трифонова
Източник: zadrugata.com // Блог на о. Павел Аделгейм


[1] Паримия (гр. притча) — части от Стария завет, които се четат при богослужение главно през Великия пост. Сборник от такива четива се нарича Паримийник. Извън богослужението паримия означава пословица, поговорка.

[2] „И духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове” (Лука 1:47-48)

Още по темата
Още от Рождество Богородично

Да родиш Богородица

08.09.2024 г. | свещеник Алексей Атанасов | Православни празници

Божият промисъл е нещо, което ние не можем да разберем. Нашият живот е ограничен – 70, 80, 90 години. Това, което знае Бог, е далечното бъдеще. Той знае кой какво носи в себе си, какви деца ще се родят от него и какво бъдеще те ще предложат...

Майка на осиротелите духовно

08.09.2024 г. | свещеник Илия Попов | Православни празници

Нека винаги да имаме тази наша молитвена застъпница. Тази, която се удостои да приеме Невмстимия, която след разпятието на нейния възлюбен син, нашия Господ, стана майка на всички християни...

Какво се случва в центъра