Да родиш Богородица

Проповед на свещеник Алексей Атанасов на Рождество Богородично – 8 септември 2019 г., храм „Св. Николай Чудотворец”, Варна

Братя и сестри,
... Ще се спра на историята на Йоаким и Анна, бащата и майката на Богородица. Кои са те и какво са преживели, за да бъде родена Божията майка, а след това и нашият Господ Иисус Христос?

Това, което се случва, е една много земна история и много често я виждаме около себе си. Мъж и жена, които имат силна обич помежду си, но не могат да имат деца. Но какво е по-различното в Йоаким и Анна, за да получат желаното, макар и на една преклонна възраст, когато тази възможност изглеждала невъзможна. Това е, че те били отдадени на Бога, изпитвали огромна вяра в Него. И не говорим, че те просто казвали „Господи, Господи” (вж. Мат. 7:21-23), а наистина се стремели да живеят така, както иска Бог. Живеели само с една трета от своите приходи, другата една трета те дарявали на храма, а останалата една трета дарявали на бедните. По всякакъв начин изпълнявали Божите заповеди и двете, които Иисус Христос казва: да обикнат Бога с целия си ум и целия си разум и с всичката си сила, и втората: да обикнат ближния като себе си. Те наистина изпълнявали това. И когато един ден Йоаким отива при първосвещеника, той го укорява, че няма деца заради греховете, които е сторил в живота си. Това много натъжава Йоаким и той дори не се прибира вкъщи, а отива на полето при овцете си и с всеки един миг изпитвал все по-голяма мъка. За евреите и тогава, и сега това, да нямаш деца, е много тежко, жестоко. Това за тях е висша ценност – да имат наследници, деца... Но там, на полето, макар да изпитвал тази голяма мъка, той не се отчайвал. За разлика от много хора, които се отказват от вярата си в Бога или казват: „Бог е жесток”. Не се случва нито едно от двете. Той продължава да моли Бога.

Анна разбира, че той не се прибира вкъщи заради това, и също започва да изпитва мъка. И когато вижда птичките с техните малки, натъжена пита: „Господи, защо на всички даваш, а на мен не даваш да имам дете?” Но продължава с вяра да се моли на Бога, а не да се отчайва, да роптае или нещо друго. По думите на Господ Иисус Христос „Искайте и ще ви се даде”, те не престават да се молят на Господ. Силно! До момента, в който тя дава обещание, че детето, което се роди, ще го посвети на Бога. И наистина чудото се случва. И то е признато и от първосвещеника, и всички свещеници в момента, когато въвеждат Богородица в храма. Тогава се случва другото чудо, когато тя в съвсем малка възраст се изкачва сама по стълбите.

Наистина, от една страна, историята на Йоаким и Анна звучи много земно и се случва и на хората в днешно време, но ето и другия обрат – Бог да ги дари с Божията майка... Божият промисъл е нещо, което ние не можем да разберем. Нашият живот е ограничен – 70, 80, 90 години. Това, което знае Бог, е далечното бъдеще. Той знае кой какво носи в себе си, какви деца ще се родят от него и какво бъдеще те ще предложат. Бог знае най-добре бъдещето на човека. И наистина, както в молитвата „Отче наш”, трябва да прибавяме: „Да бъде Твоята воля”. Да не се ядосваме, ако нещо не се получава, да не се отчайваме, а да продължаваме да се молим – ако това е Неговата воля, то наистина да се случи в нашия живот. Амин.