Три беседи за семейството - 3 (+Видео)

Запис от третата беседа с психолога Малина Михайлова за семейството, провела се на 14 юни 2018 в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил”, Варна. Тема: Детски психотравми – кой съм аз, чувство за лична стойност, значимост, успешност.

Малина Михайлова: Едва ли някой може да каже, че е подготвен за родителството. Да си родител, е мисия, за която се готвим цял живот. Раждаме децата си с мисълта да дадем най-доброто от себе си, и реално, ние наистина им даваме само това, което носим в себе си. И позитива, но и негатива, за съжаление. Ние си мислим, че с някакви думи ще им предадем своите послания, но в ранната детска възраст детето предимно гледа вместо да чува. И когато нашите думи се различават от нашите действия, ние правим една от първите грешки при възпитанието – подаваме грешен модел на поведение.

Разпространено е мнението, че възпитанието на децата се случва през първите 7 години, но според мен това са първите 3-4 години от живота им. Именно тогава ние им предаваме основните модели на поведение. Децата наблюдават и класифицират възприетата информация в своето съзнание, създават се така наречените копинг стратегии, или невронни вериги – колкото повече са те, толкова по-богат опит има детето. На базата на наблюдаваното и чутото от своите родители, на това, как те изиграват своите важни роли на майка и баща, детето формира своите вярвания и нагласи за света. То ги приема абсолютно безкритично като основни нагласи в своя живот, независимо дали всичко това е положително или негативно. Въз основа на тази информация то формира и моделите си за мислене и поведение, за които говорихме в миналите срещи.

Известен шанс тази информация и тези нагласи да се пренаредят и променят, има през тийнейджърския период. Тогава митът за идеалните родители пада и детето започва само да „проверява” всичко, на което досега са го учили – през приятели, през социална среда (значимите други) то пренарежда системата и стратегиите за справяне, и постепенно започва да се формира неговата зряла личност. Тук реално родителите не могат да участват дори и да искат. Каквото е посято, е посято – тук те жънат плодовете на своя труд. Ако всичко дотогава се е случвало по здравия начин, то и периодът на израстването ще бъде без особени сътресения. Но ако са допускани и продължават да се правят грешки в отношенията, нещата не протичат гладко… Неминуемо се появява чувство за вина, че нещо не сме успели да направим, но няма смисъл да се живее във вина, тя не е градивна, тя е само сигнал, че има проблем. Тогава трябва да го открием и решим. Ако не можем сами, то с помощта на специалист…

В съзнателния си живот като зряла личност човек също може да промени своите нагласи, но това вече става съзнателно, работейки върху себе си с помощта на психолог. И всъщност всички проблеми, които той осъзнава в себе си и в общуването си с другите като зрялата личност, се коренят в тези първи нагласи и информация от детството, и върху тях се работи. (…)

Отец Василий Шаган: Ако на човек не са му ясни основните неща в живота – откъде е тръгнал и към какво е призван, трудно би могъл да формира нещо здраво и винаги ще бъде подвластен на бурята и ветровете в този свят. И не е лъжа, че ние сме лишени от основни критерии, знания, система от ценности, спрямо които да формираме себе си, да създавам семейства и да възпитаваме своите деца… Може ли да говорим за „успешен” и „неуспешен” родител в едно семейство, ако смятаме, че семейството е едно цяло, което се е създало между двама души чрез връзките на любовта. В единството, към което призовава цялата християнска култура, не може да има такова разделение – успехите на единия са успехите и на двамата…

Християнската култура ни е нужна, защото тя свидетелства не само за нашето религиозно отношение към Бога, тоест как трябва да Му се покланяме. Християнството всъщност ни дава както знание за Бога, така и за света, който Той е сътворил, за човека, който е венец на творението, за отношението на човека към Бога и отношенията между хората. За съжаление ние имаме тази култура в основата на нашата цивилизация, но я нямаме в своето ежедневие и в своето личностно израстване. И тя не може да ни е от полза, ако ние не я задействаме по някакъв начин, ако не я придобием, ако не я усвоим. Но съвременният човек в своето желание да намери изход, няма тази упоритост и дръзновение, решителност да усвоява доброто, а не злото, и затова много често губи… Но ако не се откаже да търси отговори на основните си потребности – живот, правда, любов – Бог ще му отвори истината за тях, защото е казал: „Търсете и ще намерите.” (...)