Огромна била скръбта на Адам…

***
Адам, бащата на вселената,
в рая е познал сладостта на Божията любов
и затова, когато бил изгонен
от рая за греха си
и се лишил от божията любов,
горчиво страдал и стоновете
и риданията му чувала цялата пустиня.

Душата му се терзаела от мисълта:
„Наскърбих любимия Бог”.

Не жалел той толкова за рая
и красотата му, колкото за това,
че се е лишил от Божията любов,
която ненаситно  непрестанно
привлича душата към Бога.

Така и всяка душа,
познала Бога чрез Светия Дух,
но след това загубила благодатта,
изпитва Адамовите мъки.
Душата страда и жали,
когато наскърби любимия Господ.

        ***
Тъгувал Адам на земята и горчиво ридаел,
и земята не му била мила,
той тъгувал за Бога и казвал:

„Душата ми тъгува за Господа,
и ридаейки Го търси.
Как да не го търся?
Когато аз бях с Него,
душата ми беше весела
и спокойна, и врагът
нямаше достъп до мене;
а сега злият дух
има власт над мене,
и разколебава и измъчва
душата ми, и затова
душата ми тъгува
до смърт за Господа,
и духът ми се стреми към Бога,
и нищо
на земята не ме радва,
и нищо
не може да утеши душата ми,
само отново иска да Го види
и да се насити с Него. Не мога
да Го забравя нито за минута,
и се измъчва душата ми без Него,
и поради силната скръб
стена и плача:
„Помилуй ме, Боже,
падналото Твое творение”.

Така ридаел Адам,
и сълзи обливали лицето му
и мокрели гърдите му и земята,
и цялата пустиня
чувала стоновете му;
зверовете и птиците
замлъквали от мъка;
а Адам ридаел,
защото заради неговия грях,
всички
загубили мира и любовта.

***
Огромна била скръбта на Адам
след прогонването му от рая,
но когато видял сина си Авел, убит
от Брат му – Каин,
още по-голяма
станала скръбта му,
и се измъчвала душата му,
плачел и си мислел:
„От мене ще произлязат
и ще се размножат народи,
и всички те ще страдат,
и ще живеят във вражда,
и ще се избиват едни други”.

И тази негова скръб
била огромна като море,
да я разбере може само този,
чиято душата е познала Господа
и Неговата огромна любов към нас.

И аз загубих благодатта
и заедно с Адам викам:
„Бъди милостив към мене, Господи.
Дарувай ми дух на смирение
и любов”.

***
Плаче Адам:
„Не ми е мила пустинята,
не са ми мили високите планини,
нито поляните, нито горите, нито песента на птиците;
нищо не ми е мило.
Душата ми е потънала в огромна мъка:
аз наскърбих Бога.
И ако Господ ме вземеше
отново в рая, то и там
бих продължил да скърбя и да плача:
защо наскърбих любимия Бог”.

***
Ходел Адам по земята и плачел, заради
многобройните болести на сърцето си,
а с ума си размишлявал за Бога;
и когато изнемогвало тялото му
и той не можел повече да пролива сълзи,
то тогава духът му пламтял за Бога,
защото той не можел да забрави рая
и неговата красота; но много повече
душата на Адам обичала Бога
и се стремяла към Него, водена
от силата на любовта.

О, Адаме,     
аз пиша, но ти виждаш,
слабият ми ум не може да разбере,
как си страдал за Бога и как си носил
труда на покаянието.

О, Адаме,
ти виждаш, аз, твоят син,
страдам на земята. Малко е в мене огънят,
и едва не угасва
моята любов.

О, Адаме,
изпей ни песен Господня,
да се възрадва душата ми за Господ
и да дръзне да Го хвали и прославя,
както Го хвалят на небесата Херувимите
и Серафимите, както всички чинове на небесните ангели
пеят за Него трисвята песен.

Отче наш, Адаме,
изпей ни песен Господня,
за да чуе цялата земя,
и всички твои синове да издигнат умовете си
към Бога,
да се насладят на звуците на небесната песен,
и да забравят своята мъка на земята.

***
Адам познавал Бога и рая
и след падението с плач Го търсил.

– „Отче наш, Адаме,
кажи на нас,
твоите синове,
кажи ни за Господ.
Твоята душа познаваше Бога на земята,
познаваше рая, неговата сладост и веселие,
и сега ти живееш на небесата
и виждаш славата Господня.

Кажи ни,
Как се прославя
нашият Господ за
Своите страдания,
как се пеят песни на небесата,
и колко сладки са тези песни,
защото се пеят от Светия Дух.

Кажи ни
за славата Господня,
и колко милостив е Той,
и как обича Своето създание.

Кажи ни
за Пресвета Богородица.
За Нейното величие на небесата
и с какви песни е облажавана.

Кажи ни,
как се радват там Светиите
и как сияят те от благодатта;
как обичат те Господ
и с какво смирение
стоят пред Бога.

О, Адаме,
утеши и възрадвай нашите скръбни души.
Разкажи ни какво виждаш на небесата?..
Защо мълчиш?..
Виж, цялата земя скърби…
Или като имаш Божията любов,
Не можеш и да си спомниш за нас?
Или като виждаш Богородица в славата й,
Не можеш да се откъснеш от видението,
и не искаш на нас, скърбящите,
ласкава дума да кажеш,
за да забравим мъката на земята?

Отче наш, Адаме,
нали виждаш скръбта
на твоите синове на земята.
Защо мълчиш?”

Адам отговаря:

– „Деца мои, не ме безпокойте.
Не мога да се отвърна от Божията любов
и да говоря с вас. Душата ми
е пронизана от любовта на Господ
и се радва на красотата Му,
и как мога да помня земята?
Живеещите пред лицето на Всевишния
не могат да размишляват за земното”.

– „Отче наш, Адаме,
оставил си ни ти,
нас, твоите сираци.
А нали ние тънем в мъка на земята.

Кажи ни,
какво да правим, за да угодим на Бога?
Погледни към чедата си,
разпръснати по земята,
с разсеяния си ум
мнозина забравят Бога,
живеят в мрак
и вървят към пропастта на ада”.

– „Не ме безпокойте.
Пред мене е Божията Майка в славата си,
и как мога да се отвърна
и да говоря с вас?

Пред мен са светите Пророци
и Апостоли; и всички те
са подобни на нашия Господ
Иисус Христос, Сина Божи.
Аз се разхождам из райските градини
и навсякъде виждам славата Господня,
защото Господ е в мене
и ме е направил подобен на Себе Си.
Така прославя Господ човека,
че го прави подобен на Себе Си”.

– „О, Адаме,
нали ние сме твои деца.
Кажи на нас, скърбящите на земята,
как да наследим рая,
за да можем и ние, подобно на тебе,
да видим славата Господня.
Душата ни тъгува за Господа,
ти нали живееш на небесата
и се радваш на славата Господня.
Молим те – утеши ни”.

– „Защо викате към мене, деца мои?
Господ ви обича
и ви е дал заповеди.
Спазвайте ги,
обичайте се един другиго
и ще намерите покой в Бога.
Кайте се всеки час
за прегрешенията си,
за да можете да срещнете Господа.
Господ е казал:
„Тези, които Ме обичат – и Аз ги обичам,
и тези, които ме прославят – ще прославя”.

– „Отче наш, Адаме,
ти живееш на небесата
и виждаш Господа, сияещ в слава
отдясно на Бог Отец.
Ти виждаш Херувимите
и Серафимите и всички Светии
и слушаш небесни песни,
от сладостта на които
душата ти е забравила земята.
А ние се измъчваме на земята
и силно тъгуваме за Бога.
Малко е огънят в нас,
за да можем пламенно да обичаме Господа.
Научи ни какво трябва да правим,
за да придобием рая?”

– „Кайте се пред Господа и молете.
Той обича човека и всичко ще ви даде.
И аз много се каех и се измъчвах за това,
че наскърбих Бога,
че заради греха ми са загубени
мирът и любовта на земята.
Сълзи се стичаха по лицето ми
и мокреха гърдите ми и земята;
и пустинята чуваше стоновете ми.
Вие не можете да разберете моята скръб,
нито това, как ридаех
за Бога и рая.
В рая аз бях радостен и весел:
Духът Божи ме веселеше,
и аз не знаех никакви страдания.
Но когато бях прогонен от рая,
студ и глад започнаха да ме измъчват;
зверовете и птиците, които бяха
кротки в рая и ме обичаха,
подивяха,
и започнаха да се страхуват и да бягат от мене.

Терзаеха ме зли мисли;
мъчеха ме слънцето и вятърът;
мокреше ме дъждът;
страдах от болести и всички скърби на земята.

Но аз всичко търпях и твърдо се уповавах на Бога.
И вие носете труда на покаянието:
заобичайте скърбите, изсушете телата си,
смирете се и обичайте враговете си,
за да се възрадва във вас Светият Дух,
и тогава ще познаете и ще придобиете
Небесното Царство.

А мене ме оставете на мира: сега
от Божията любов аз забравих
земята и всичко, което е там.

Аз забравих дори загубения от мене рай.

Защото виждам славата на Господ
и славата на Светиите,
които от светлината на Божието лице
също сияят, подобни на Него”.

– „О, Адаме,
пей ни тази небесна песен,
за да чуе цялата земя,
и да се наслади на мира в любовта към Бога.
Ние искаме да слушаме тези песни:
те са така сладки, защото се пеят
от Светия Дух”.

***

Адам след прогонването от рая
страдал с душата си, и много сълзи
изплакал от скръб.  
Така всяка душа, която е познала Господа,
тъгува за Него и вика:

„Къде Си, Господи?
Къде Си, моя Светлина.
Защо Си скрил лицето Си от мене,
и душата ми не Те е виждала отдавна,
и тъгува за Тебе,
и през сълзи Те търси.

Къде Е моят Господ?
Защо не Го виждам в душата си?
Какво Му пречи да живее в мене?
Значи няма в мене Христово смирение
и любов към враговете”.

***

Адам изгуби земния рай
И плачейки го търсеше:

„О, рай мой, рай,
прекрасен мой рай”.

Но Господ
чрез Своята любов на кръста
му даде друг рай,
по-хубав от предишния, рай на небесата,
където блести Светлината на Света Троица.

Какво ще въздадем ние на Господ
за любовта Му към нас?

Из „Размислите на св. Силуан Атонски”
Превод Румяна Рашкова