Да умрем с Христа, за да живеем с Него

Ако пък сме и умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него. (Рим. 6: 8)

Тези думи на свети апостол Павел чухме днес, мои възлюбени в Христа братя и сестри, на Божествената Литургия по време на апостолското четиво. За нас е спасително да знаем преди всичко, какво означава да умрем с Христа.

Разбира се, тук става дума за нетелесна смърт, а смърт за света, тоест за страстите. Апостолът говори за същото и в посланието до Галатяни: Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите  (Гал. 5: 24). И тук става ясно, че ние ще умрем с Христа само в случай, че умъртвим своите страсти –чревоугодие, блуд, сребролюбие, гняв, печал, униние, тщеславие и гордост. А умъртвяването на страстите е подвиг, който може да наречем доброволно мъченичество. Така ни учи и св. Теодор Студит, като казва, че монасите всеки ден умират, отсичайки своята греховна, страстна воля. Затова ще наследят мъченически венци, както и светите мъченици.

Наистина, тези светоотечески думи са казани за монасите. Но мъченическата борба със страстите, по думите на апостол Павел, е неизбежна в живота на всеки, който се стреми да бъде Христов. А и как иначе, щом Господ е заповядал на своите последователи да ходят по тесния и трънлив път: и който не взема кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене (Матей 10: 38). Така че, за да живеем с Христа, трябва първо да умрем с Него, тоест да умъртвим страстите си.

А какво значи: да живеем с Христа? – Да живеем с Христа, значи да бъдем в единение с Него. А единението с Христа е не нещо друго, а нашата любов към Него, стремежът на нашето сърце винаги да мисли за Него, винаги молитвено да общува с Него и да върши само угодното Нему. Любовта към Христа, както ни учи Самият Господ, в своята същност представлява изпълняване на Неговите Божествени заповеди: Ако Ме любите, опазете Моите заповеди (Йоан 14: 15). Затова и ние ще изпълняваме Неговите заповеди.

Ние ще живеем с Христа, ако в нашия живот се проявява плодът от изпълняването на всички Негови заповеди – Божествената радост, за която говори Христос: за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна (Йоан 15: 10-11).

Тази радост на Христа особено обилно, както никъде другаде, се дава на всички верни Негови  последователи в Тайнството св. Причастие. Като ни прави едно цяло с Бога по благодат, това Тайнство ни дава още тук, в земния живот, небесно, райско блаженство. И ако ние не изпитваме от светото Причастие онова блаженства, което изпитвали светите угодници Божии, то е защото не изпълняваме спасителните заповеди, не искаме да се разделим със своите страсти и неги умъртвяваме в себе си.

Затова, мои възлюбени в Христа чеда, нека това бъде наша главна грижа – с твърда решимост да се борим със страстите докато ги умъртвим. Тогава ще живеем с Христа, тоест ще изпълняваме неуклонно всички Негови заповеди, и ще получим още тук, на земята, плода от това – Божествената радост, която ще черпим от многобройните благодатни извори на нашата Православна Църква, и особено в Тайнството св. Евхаристия.

Цялата пълнота на тази радост от умъртвяването своите страсти и изпълняването на Божиите заповеди ние ще изпитаме в задгробния живот, когато ще се съединим навеки  умрелия за нас и възкръснал Господ – за безкрайно блаженство в Неговото Небесно Царство, с което да ни сподоби Господ според неизказаната Си милост към нас грешните. Амин.

Източник: pravoslavie.ru