„Кирила Философа и учителя словенскаго, сиреч блъгарскаго…”

На 14 февруари Църквата чества Успението на св. Константин-Кирил Философ. Навървшват се 1147 години от Деня на Успението на светителя.

В далечния 16 век един български книжовник дръзва да напечата имената на св. св. Кирил и Методий в свои издания, за щастие съхранени и до днес. Този народен будител и предтеча на Паисий Хилендарски е Яков Крайков от с. Каменна река, Кюстендилско – първият български документално установен издател и редактор, шрифтолеец и печатар, художник-оформител, илюстратор и гравьор.

Първоначално учи за преписвач в Осоговския манастир. Вкусва и от плодовете на Софийската книжовна школа, след което заминава за Венеция. В 1566 година Яков става собственик на печатницата за българи и сърби, открита през 1519 година от черногореца Божидар Вукович. В нея Яков Крайков отпечатва своите книги „Часословец” /1566/, „Псалтир” /1569/, „Требник” /1569/, „Молитвеник” /1570/; съставя и сборника „Различний потребий” /1572/. Чрез тези четива Яков буди съпротивителните сили за борба срещу поробителя и разпалва патриотичното съзнание, изтъквайки българския народностен произход на Константин-Кирил Философ. В мецослова към „Часословец” сред имената на българските светци и просветители Яков отбелязва 14 февруари като ден на „светаго Кирила Философа оучителя бльгарского”. Както посочва Петър Анастасов – автор на оригиналното изследване „Яков Крайков. Книжовник. Издател. График. 16 век”,1980, дотогава Кирил е наричан философ и учител „славянски”. Венецианският печатар от кюстендилското село Каменна река го назовава „учител български” и в това е неговата голяма заслуга. В „Часословец” той помества и седем таблици към „Пасхальъи Кирила философа и оучителя словеньскаго сьиреч бльгарскаго”, за да затвърди убеждението у сънародниците си за българския произход на Първоучителя.

В сборника си „Различний потребий” на датата 14 февруари Яков Крайков отново записва: „Светаго Кирила Философа оучителъа блъгарскаго”.

Не само в цитираните,  но в други свои издания – „Псалтир”, „Молитвеник”, „Октоих”, „Служебник” – книжовникът търси опора за духа в подвизите на великите наши предци. „В тях – подчертава Петър Анастасов – наред с църковните молитвословия и песнопения, той е включил и служби, канони и тропари, които, напоени с патос и лиризъм, са отхранвали преклонение и възхвала към безсмъртното дело на св. св. Кирил и Методий, към техния пръв помощник Климент…”

Да отворим слуха си за нашепванията на достойния и почти забравен днес Яков Крайков – българина, скроен по ренесансов модел.

„За буквите”, Кирило-Методиевски вестник, бр. 18, 2004 г.