Духовно просветен център

Манастирът Полихрон

14.02.2021 г.
Автор: Радко Радков

Забравѝ Константинопол, мраморите на Магнавър

за една камбанария, скрита като жилка в лавър

в камъка на планината. Нека твоят небосклон

бъде храмовият купол в манастира Полихрон.

Нека вятър от Егея, на маслинов лист засвирил,

да развява твойто расо. Ти приемаш име Кирил,

Константине Философе. Вече пачият писец

ще изписва твоя образ с ореола на светец.

И от тясната килия, пътят, който в рая води,

ще премине през земите на славянските народи

и ще пръсне твойта шепа букви като семена...

Ала подвигът започва от велика тишина -

от лика изпит на поста, от труда, от манастира,

който сред асми и вятър зазвучава като лира

в силните ръце на ангел. Трябва! Напусни света,

за да бъдеш вечно в него, за да вдъхнеш на пръстта

дух на разум и на слово! Забрави, че си магистър

на науките и слушай как шуми потокът бистър

с твойта кръв съзвучен, с пулса на славянския ти глас!

Получавай втори поглед от свещения екстаз,

за да виждаш зад нещата. Углъби се в Полихрон и

слей се с восъчните капки, върху книги и икони!

Вземай образ на апостол, застани до своя брат!

Вам се пада свят за нива - приемете този свят!

             Той пред ликовете ви се моли:

             азъ, буки, вѣди, глаголи!

Из „Византийски запеви”, 1978 г

Още по темата
Още от Култура

Пътят на буквите. Делото на светите Братя Кирил и Методий

24.05.2021 г. | Борислав Аврамов, Диана Дочева | Култура

Историята на българската писменост е интересна и сложна. Тя започва при контакта и свързването на българската култура със световната култура. Рядко в човешката история се срещат личности, които са променили съдбата на милиони хора, но именно такава роля имат светите братя Кирил и Методий...

Двадесет и петият час

09.05.2021 г. | Константин Вирджил Георгиу | Култура

От мига, в който човекът бива сведен до технико-социалната си стойност, може да му се случи какво ли не. Той може да бъде арестуван и пратен в лагер, убит, принуден да върши всякаква работа – заради някакъв петилетен план, в името на подобрението на расата или на други цели...

На Пасха със синдрома на Даун

30.04.2021 г. | о.Джон Брек | Култура

На всеки Велики петък тя преживяваше трагичната тайна на страстите така, както повечето от нас никога не биха могли. Тя вървеше редом с Христа, говореше с Него. Беше заедно с Него и Той – с нея, също както жените, седящи срещу гроба Му, леещи горестни сълзи с надеждата да се случи чудо...

Какво се случва в центъра

Любов и брак

Женските избори