Манастирът Полихрон

Забравѝ Константинопол, мраморите на Магнавър

за една камбанария, скрита като жилка в лавър

в камъка на планината. Нека твоят небосклон

бъде храмовият купол в манастира Полихрон.

Нека вятър от Егея, на маслинов лист засвирил,

да развява твойто расо. Ти приемаш име Кирил,

Константине Философе. Вече пачият писец

ще изписва твоя образ с ореола на светец.

И от тясната килия, пътят, който в рая води,

ще премине през земите на славянските народи

и ще пръсне твойта шепа букви като семена...

Ала подвигът започва от велика тишина -

от лика изпит на поста, от труда, от манастира,

който сред асми и вятър зазвучава като лира

в силните ръце на ангел. Трябва! Напусни света,

за да бъдеш вечно в него, за да вдъхнеш на пръстта

дух на разум и на слово! Забрави, че си магистър

на науките и слушай как шуми потокът бистър

с твойта кръв съзвучен, с пулса на славянския ти глас!

Получавай втори поглед от свещения екстаз,

за да виждаш зад нещата. Углъби се в Полихрон и

слей се с восъчните капки, върху книги и икони!

Вземай образ на апостол, застани до своя брат!

Вам се пада свят за нива - приемете този свят!

             Той пред ликовете ви се моли:

             азъ, буки, вѣди, глаголи!

Из „Византийски запеви”, 1978 г

С пиетет и благоговение за езика на вярата - доц. д-р Цветанка Янакиева (Варна, 2016 г.):