Слово за кръстната жертва на Иисуса Христа

Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. 1Кор. 1: 18
 
1. Сестри и майки, обикновено тези, които изпаднат от богатство в бедност, се обръщат към лихварите и като поискат заем от тях се радват, че са го получили. Но когато заемодавците поискат дължимото назад, те силно се огорчават. И дори да могат да върнат дълга, отново се оказват в трудно положение, а ако не могат, няма да избягат от ръцете  и тиранията на заемодателите.

Ние също така сме били утвърдени от Бога в богатството на добродетелите, но като сме прахосали силите на нашата душа напразно, сме станали бедни  и нуждаещи се, подобно на блудния син, който прахосал бащиното си богатство, напуснал баща си и после изпаднал до такава нужда, че отишъл да пасе свине.     

2. След като сме отпаднали от прекрасното, сме отишли при лукавия лихвар и сме заели от него срамните страсти и лукавите помисли. Изгубили сме любовта и сме придобили ненавист, изгонили сме праведността и сме приели беззаконието, отхвърлили сме въздържанието и сме приели невъздържаността, изгонили сме мира и сме приветствали раздора, възненавидели сме кротостта и сме възлюбили злобата и безчувствието.

3. Всички зли богатства сме взели на заем от дявола, защото на нашата природа е чуждо да се стреми към лукавството. Както заемащият заема чужди вещи, тъй като самият той ги няма, така и ние, прахосвайки благато, което принадлежи на нашата душа, сме приели лукавите желания на чуждия нам демон. И затова дяволът всеки ден и час иска от нас да работим, за да му върнем с труд онова, което сме заели. Както лихварят иска да му върнем заетото имущество, така и дяволът ни заставя да вършим зли дела и като лихва иска от нас увеличението на злите дела.

4. Синът Божий, като ни виждал измъчвани от греховете, тиранизирани от страстите и насилвани от дявола, станал Човек и дал Себе си като откуп за нас. Претърпял кръст  и смърт и чрез това смъртта на чувствените наслади била отменена. Да се задължим и ние да съзерцаваме светия живот на Господа и да подражаваме на спасителното му поведение, което по време на своето пребиваване в света в плът, Той ни е показал. Като носим Неговото бреме и като спазваме словата на неговите заповеди, ние станахме свободни от тиранията на дявола. Ако се отстраним от гнева и придобием мир, ако изгоним ненавистта  и призовем любовта, ако изгоним беззаконието и приветстваме праведността и напълно се отвратим от действието на чуждите нам страсти, ако се потрудим в добродетелите, то чрез труда в тях и грижата да се изкупи душата ни от лукавите помисли и греховни действия - и дяволът ще побегне от нас.

5. След като получим такава свобода, не бихме искали повече да бъдем тиранизирани от страстите. Кой, когато е призван да получи даром средства, с които да си върне дълга, би отклонил този призив и би се отвърнал от даряващия милост? Хората не правят така. Който постъпва така е обхванат от безумие и се подлага на осъждане. Как и ние да не възревнуваме и да не подражаваме на спасителните за нас деяния и страдания на Спасителя? Затова нека да се постараем да ги понесем върху телата си, възлагайки ги върху членовете и чувствата на тялото си като спасителни компреси. Ако направим това, помислите на душата ни се изцеляват от размишлението и познанието за страданията на Владиката, а душата се удържа и не пада в злите борения на плътта. Служейки на Господа с добри дела, душата се освобождава от робството на страстите в Христа, нашия Господ, комуто въздаваме слава во веки веков. Амин.  

превод от руски: Борислав Аврамов